Министерският съвет прие днес проект на закон за генетично модифицирани организми. Той е в съзвучие със съвременните биотехнологии, в които процесът на тяхното създаване, изпитване и комерсиализация е напълно контролиран и отговаря на условията за безопасност на човешкото здраве и околната среда, коментира директорът на Агробиоинститута към Министерството на земеделието и горите проф. Атанас Атанасов.

Разрешение за работа с ГМО ще се дава само след като бъде извършена оценка на риска по регламент, определен от Европейския съюз. В проектозакона като генетично модифицирани организми не са включени храни, лекарства за хуманната и ветеринарна медицина, допълни проф. Атанасов. Работата с генетично модифицирани храни ще бъде уредена със специален регламент за т. нар. “нови храни”, които се състоят или съдържат ГМО.

Работа с ГМО ще може да се извършва от търговци, юридически лица с нестопанска цел, научни институти и висши училища. За да получат разрешение за това, те трябва да представят предварително направена оценка на риска от въздействие върху околната среда и програми за мониторинг и контрол. Разрешенията за освобождаване на ГМО в околната среда и за пускането им на пазара като продукти или съставки на продукти ще се съгласуват между министерствата на земеделието и горите и на околната среда и водите.

С този закон се осигурява по-добра информираност на обществото относно употребата на ГМО. За целта ще се провеждат обществени консултации преди издаването на разрешения. В тази връзка МОСВ и МЗГ ще бъдат задължени да водят публични регистри на издадените по закона разрешения. Ще се създаде и поддържа информационна система “Клирингова къща по безопасност” за изпълняване на задълженията по Протокола от Картахена за биологична безопасност към Конвенцията за биологично разнообразие и за обмен на научна, техническа, екологична и юридическа информация относно ГМО.

България е първата страна, която през 1996 г. прие правилник за работа с генетически изменени висши растения. На тази база през 1998 г. беше създаден и съвет за безопасна работа с такива растения. Към него са създадени четири комисии, едната от които е свързана с хербологията. Други комисии следят безопасността на храните и извеждането на самите опити, които след 2000 г. се правят с помощта на чужди фирми.