Проверяват здравината на “чинията” на Бузлуджа - ще я отварят за туристи

България 23.07.2019 15:40

185-те хиляди долара, които фондацията на милиардера Гети даде за обекта, ще се ползват за създаване на онлайн платформа, в която ще бъдат качени лазерни сканирания на монумента и архивни материали

Ще има и кампания, която да покаже, че паметникът е част от националното наследство и шедьовър на архитектурното инженерство

“Винаги съм казвала, че този паметник не трябва да разделя, а да обединява нацията. Идеята е той да бъде обследван, обезопасен и отворен за туристи - в началото поне в тази му част, която би била безопасна”.

Мнението е на областния управител на Стара Загора Гергана Микова. Тя и нейната партия НФСБ натиснаха през 2017 г. правителството да откаже на поредното искане на БСП да й бъде даден за стопанисване за 10 г. бившият Дом паметник на БКП, на старопланинския връх. Затова държавата се зае с него.

По закон областният управител е принципал на обекта, след като той бе одържавен още в края на 1991 г. по Закона за конфискацията на имуществото на тоталитарните партии и организации.

Домът паметник на Бузлуджа е открит 1981 г. по случай 90 г. от основаването на БКП.

Има различни сведения за неговата стойност. Най-достоверно изглежда, че строителството и обзавеждането е струвало 12 млн. лева. Голяма част от тях - събрани чрез дарения от народа, макар и не винаги доброволни.

След одържавяването домът паметник, известен като “чинията” заради футуристичната му форма от проекта на арх. Георги Стоилов, е изоставен на произвола. Няма охрана, никой не се грижи за сградата.

Повече от 25 г. тя се руши и ограбва. През годините е имало различни идеи как да се използва “чинията” - от площадка за кацане на хеликоптери до казино и публичен дом, но нищо на практика не е реализирано.

В същото време интересът към нея като туристически обект особено в чужбина расте. Много хора се опитват да проникнат вътре по нерегламентиран път, което е опасно за живота им поради окаяното състояние на паметника.

Това принуди областната управа в Стара Загора първо да затвори официалния вход, като го завари, а след това и да възстанови от 1 май м.г. полицейската охрана. Тъкмо по данни на тези полицаи имало случаи в почивните дни идват по 300-400 души, през делничните - наполовина, и всички искат да влязат в монумента.

Преди да сложи охраната обаче държавата се сети, че от изоставения обект може да се печели, без той да е натоварен идеологически. Подсказа го самият живот: появиха се частни екскурзоводи, които срещу 50 евро на човек предлагат транспорт до върха, както и достъп до “чинията” чрез странични отвори - например през тръбите на въздухопровода. В интернет бяха публикувани оферти за продажба на откраднати парчета от мозайката на паната, а находчив фотограф дори направи сватбена фотосесия на младоженци сред разрухата.

Първа по-конкретно и реално за това как да се съхрани “чинията” заговори младата архитектка Дора Иванова, която защити дипломна работа по тази тема в Берлин през 2014 г. Нейната идея е сградата да бъде консервирана, а не възстановявана. Според изчисленията и? за целта ще са необходими 2 млн. лв.

Арх. Иванова е на мнение, че за времето на социализма у нас, което е непознато за нейното поколение, трябва да се говори обективно и реално, критично, но без крайности, които възхваляват или заклеймяват, като се представят всички гледни точки.

Тя е в основата американската фондация Getty, основана от милиардера Жан Пол Гети /1892-1976 г./, да отпусне на България за монумента на Бузлуджа безвъзмездно $ 185 хил. - новина, която в края на миналата седмица изненада мнозина. Чрез основаната от нея фондация “Проект “Бузлуджа” арх. Иванова кандидатства през пролетта за тези средства. Те ще бъдат вложени за изпълнение на намерението един ден обектът да бъде консервиран и отворен за туристи. С тази идея е съгласен и авторът на проекта на "чинията" арх. Георги Стоилов, твърдят нейните автори.

Но дотогава има да се свърши много работа. Дарените сега пари ще бъдат вложени, за да бъдат извършени конструктивни експертизи и лабораторни тестове, чрез които ще бъде обследвано и изяснено състоянието на носещата конструкция на някогашния Дом паметник на БКП. Това проучване вече започна с труда на преподаватели и студенти от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София, които се заеха със задачата по покана на областния управител на Стара Загора Гергана Микова.

Оттам казаха за “24 часа”, че парите от Америка далеч няма да стигнат, за да бъдат завършени предпроектните проучвания и бъде изготвен идеен проект за консервиране. За да се търсят още пари обаче, първо трябва да завърши започналата през миналия август от Министерството на културата процедура за обявяване на монумента за паметник на културата от национално значение.

Очаква се до края на месеца специалисти от фондацията и от УАСГ да влязат в “чинията”, за да огледат обстановката и да набележат мерки за обезопасяване на маршрутите, по които ще се движат тези, които ще започнат същинската работа на терен през септември. Най-вероятно тя ще продължи година.

През това време ще бъде създадена дигитална база данни, включително актуални чертежи. В зависимост от състоянието на носещата конструкция ще се изчисли доколко тя може да бъде запазена и как трябва да бъде укрепена. На тази база ще бъде изготвен идейният проект за консервация, като целта е паметникът занапред да носи приходи и да се самоиздържа като туристически обект.

Част от средствата на Жан Пол Гети ще се ползват за създаване на онлайн платформа, в която ще бъдат качени лазерни сканирания на монумента и архивни материали. Заложено е още провеждането на кампания, която да покаже, че паметникът на Бузлуджа е част от националното наследство и шедьовър на архитектурното инженерство, неразделна част от българската история.

Парите, отпуснати сега за Бузлуджа, са част от сумата, която от Getty са планирали за реализация на програмата “Запазване на съвременността” през тази година. По нея ще бъдат изготвени плановете за консервацията, запазването и бъдещето използване на общо 10 знакови архитектурни обекта на територията на България, Аржентина, Литва, Мозамбик, Испания и Уганда. Всички те са създадени през миналия век. Сред тях има черква, жп гара, изложбена зала, конгресен център, химическа лаборатория. От 2014 г., когато е стартирала програмата, досега фондацията е подкрепила общо 64 проекта.

Кураж, че идеята за превръщането на “чинията” в туристически обект не е утопия, дадоха и от най-голямата европейска федерация от неправителствени организации за културно наследство “Европа Ностра”, която през миналата година призна паметника за един от 7-те най-застрашени обекта на културното наследство в Европа. Президент на тази федерация е световноизвестният оперен певец Пласидо Доминго, който определя дома паметник като “изключително съкровище на Европа”. Заговори се, засега повече на шега, че когато обектът бъде готов за посещения, ще поканят певеца да изнесе в него концерт.

От 2013 г. 29 застрашени обекта от културното наследство на Европа в 19 държави са били включени в тази програма на “Европа Ностра”, като целта е с европейска помощ да бъдат спасени от по-нататъшна разруха и върнати на хората.

През септември 2018-а по линия на “Европа Ностра” обектът на Бузлуджа бе посетен от трима нейни експерти. Гостите не скриха, че са в шок от видяното, но и оптимизма си, че този паметник, “построен от хора за хората, пак може да служи на хората”. Те смятат, че за него се знае твърде малко в Европа.

По думите на французина Леви-Строс, доктор по социология, заемал 15 г. длъжността зам.-директор на “Културно наследство” в ЮНЕСКО паметникът може да мине под закрилата на ЮНЕСКО, но след като се консервира и възстанови.

“Няма спор за това, че на първо време той трябва да бъде консервиран и запазен в сегашното си състояние, за да стане използваем. Но без да се възстановява изцяло, той може да стане атракция от световно ниво и в него да се използват 3D технологиите. Следва да има покрив и прозорци, да може да се седне вътре и да се използва. Но ликовете на хората вътре и мозайките не трябва да се възстановяват, защото и в този си вид те са част от историята.

В крайна сметка един монумент, който е реставриран, говори толкова много, колкото и един монумент, който не е реставриран”, коментираха тогава експертите. Те изтъкнаха, че тяхната организация не осигурява директно пари, но може да помогне да бъде изготвен безвъзмездно спасителен план и да представи варианти за финансиране на работата по паметника. /24chasa.bg