Експертното проучване за прилагането на партньорския принцип при планирането и усвояването на фондовете на ЕС прави сравнителен анализ на опита на две "стари" и две "нови" страни от ЕС (Португалия, Ирландия, Полша и Чешката република) и посочва конкретни поуки и приложими за България добри практики в навечерието на присъединяването на страната към Евросъюза.

Структурните фондове са публични пари за развитие, които не трябва да бъдат разпиляни или присвоени. Те трябва да носят повече възможности и ползи за повече хора. Ключово условие за това е прилагането на принципа на партньорството. Партньорството е фундаментален принцип на кохезионната политика и структурните фондове. То означава сътрудничество, участие в планирането и вземането на решения, споделяне на отговорността за програмирането и използването на средствата, споделяне на ресурси и експертиза. Днес партньорството все повече се възприема като ценност, стояща в основата на структурните фондове и като практически инструмент, който осигурява пълна морална и финансова съпричастност на партньорите към съвместно определените цели.

Способността за прилагане на партньорския принцип е едно от измеренията на националния капацитет за ефикасно усвояване на подкрепата от фондовете на ЕС. Възприемането на партньорския принцип изисква национална политика, политическа воля, ангажираност, ресурси. Това са основни послания в доклада на ПРООН, който се базира на разбирането, че проблемите, пред които е изправена България в навечерието на присъединяването си към ЕС не са “български”, а ученето от опита на други страни, които са се сблъсквали със сходни проблеми е полезен и ефективен подход.

В старите страни-членки на ЕС партньорството е осъзнато, в новите е отговор на външни изисквания, посочва докладът на ПРООН. В Ирландия партньорството е част от културата, интегрирано е в общия процес на правене на политика. В Португалия е особено силно изразено при сътрудничеството между общините. В Чехия и Полша е ограничено главно до участие в планирането и програмирането и до епизодични партньорства за проекти.

В България няма продължителна традиция на партньорство в планирането и на гражданското участие в правенето на политика както на национално, така и на местно ниво. Администрацията на всички равнища често приема партньорството като необходимото зло, а партньорските структури често са слабо информирани и техния принос е неадекватен. Ефективното партньорство изисква компетентни партньори. Необходима е “критичина маса” от хора, които разбират добре процесите на развитие. Проблем е, че голяма част от партньорите в новите страни-членки и още повече - в България знаят какво са структурните фондове, но не знаят как конкретно те ще действат в страната.

Да се говори просто за партньорство за структурните фондове е безсмислено, предупреждават авторите на доклада. Потенциалните партньори и политиците трябва да имат ясни отговори на въпросите – партньорство за какво? защо? с кого? и как?
Партньорствата за проекти в и между НПО и частния сектор са по-скоро изключение поради самата същност на структурните фондове (съфинансиране на публични инвестиции). Публично-частните партньорства са необходими и полезни като инструмент за намаляване на нуждата от публични инвестции и привличане на експертизата на частния сектор, но могат да бъдат и риск за усвояване на средства от фондовете на ЕС. Специфичните трудности са свързани със съобразяването с изискванията за държавните помощи и за прозрачност и конкурентност при избор на частния партньор.

Докладът застъпва тезата, че е силно необходима подкрепа за актьорите и общностите/териториите с ограничен капацитет. В противен случай, огромен е рискът от затваряне на порочния кръг на капацитета за усвояване и изкривяване на смисъла на кохезионната политика – най-нуждаещите се обикновено имат най-нисък капацитет, поради което достъпът им до ресурси е ограничен, а без достъп до “парите за развитие”, те нямат шанс да догонят по-силните.

Структурните фондове са катализатор за налагане на партньорствата в страните-членки. Опитът на Португалия и Ирландия показва, че партньорството се налага от националното към по-ниските нива и централните власти са лидер в този процес. Партньорството между общините е жизнено важно за ефективното използване на структурните фондове, защото те са главният публичен актьор в развитието на субнационално ниво. То е важно и защото много дейности, в т.ч съфинансирани от фондовете, се осъществяват ефикасно при по-голям мащаб. Ето защо ограничените ресурси на общините трябва да се разглеждат като стимул, не като пречка за сътрудничество. Индивидуалният подход, “местният партиотизъм”, “локалното мислене” и конкуренцията между общините са преодолими чрез постигане на съгласие за общите цели.

Основна роля за междуобщинско сътрудничество могат да играят общинските асоциации като алтернатива на епизодичните партньорства. Португалският пример сочи успешен модел на изграждане на междуобщинско сътрудничество.
Налагането на партньорството и формирането на капацитет за партньорство не приключва с присъединяването към ЕС. Ефективният процес на учене и след присъединяването трябва да доведе до отговор на въпроса, поставен от Европейската комисия: “как да се максимизират ползите и добавената стойност на принципа на партньорството и как да се подобрят неговите работни механизми?” Ключовите думи, свързани с партньорството при планирането и усвояването на структурните фондове са: нужда, полза, смисъл, разбиране, способност, доверие, комуникация, програмни стимули, правила, процеси, учене. Те могат да бъдат сведени до три големи категории: култура на партньорство, капацитет за партньорство, подкрепа за партньорство.