България 19.12.2023 17:49 Снимка: ДНЕС+
Промените в Конституцията минаха на второ четене, три важни поправки са приети
Народните представители приеха промените в Конституцията на второ четене. Основните промени касаят назначаването на служебно правителство, ограничаването на правомощията на президента, както и възможността на лица с двойно гражданство да заемат министерски постове и да стават депутати.
Приетите поправки на второ четене се случват без участието на парламентарните групи на ИТН и “Възраждане”, които напуснаха пленарната зала малко след старта на пленарното заседание днес, защото са против предложените от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС промени. В дебата участваха депутатите от ПГ на БСП.
Депутатите приеха, че за народен представител може да бъде избран български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната. В последствие беше прието, че същото правило ще важи и за министрите.
Народните представители приеха и че избори за ново Народно събрание се произвеждат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание. Освен това се прие, че с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се прекратяват пълномощията на предишното Народно събрание. С тази промяна на практика се реши, че НС няма да се разпуска и ще продължава да работи дори и ако няма редовно правителство.
Народните представители приеха поправка, която е пряко обвързана с начина, по който се формира служебен кабинет. С приетите изменения депутатите решиха, че ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство.
За служебен министър-председател президентът назначава като има избор само измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. В списъка беше включен и председателят на ВКС, но в пленарна зала неговата кандидатура беше премахнаха.
Според приетите промени, когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно събрание в срок до два месеца след назначаване на служебното правителство. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите като това вероятно се дължи на предизборната кампания.
Освен това депутатите ограничиха държавния глава и по още един начин - приеха той да бъде избиран само ако е с българско гражданство. Според промените за президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял последните пет години в страната, припомня БГНЕС.
По отношение на регулаторите депутатите приеха, че решенията за избор на регулатори трябва да се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители.
НС прие окончателното разделяне на Висшия съдебен съвет на два отделни органа, като Висшият съдебен съвет се състои от 15 членове и включва председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд, които са негови членове по право, осем членове, избирани пряко от съдиите от всички съдилища, и петима членове, избирани от Народното събрание. Висшият съдебен съвет ще остане административен и кадрови орган единствено за съдиите и се предлага и създаване на прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите.
По отношение на Висшия съдебен съвет съгласно предложените промени петима от членовете се избират от Народното събрание, като двама – председателят на ВКС и председателят на ВАС, са членове по право. Мандатът им ще бъде 4 години и няма да могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.
Според измененията, които бяха приети прокурорският съвет ще бъде съставен от десет членове, от които: шест, избирани от Народното събрание; двама, избирани пряко от прокурорите; един от следователите и един от главния прокурор като член по право. Предвижда се ограничение в състава на органа - от квотата на парламента да бъдат избирани прокурори и следователи, защото противното би довело до разместване на баланса между квотите, предвиден в Законопроекта. Мандатът им ще бъде 4 години и не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.
Депутатите приеха в основния закон да се запише, че всеки съд може да сезира Конституционния съд по своя преценка или искане на страна, но само за противоконституционност на закон, приложим по делото - няма да има възможност да се иска тълкуване на Конституцията.
Промените, касаещи фигурата на главния прокурор също минаха на второ четене. Депутатите приеха главният прокурор да се назначава и освобождава от президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране. Главният прокурор представлява прокуратурата и ръководи Върховната прокуратура.
Главният прокурор по предложение на Върховната прокуратура утвърждава и общи методически правила за дейността в досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, по ред определен в закон. Кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет, както и министърът на правосъдието.
Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение, гласят разпоредбите. За извършено престъпление от общ характер главният прокурор или негов заместник се разследва и обвинението се поддържа пред съда от прокурор, който е заемал длъжността съдия във Върховния касационен съд от наказателната колегия или с ранг на съдия във Върховния касационен съд от наказателните отделения на апелативните или окръжни съдилища до момента на назначаването.
Конституционната комисия вече прие промените в основния закон на трето четене и третото гласуване ще е утре в пленарната зала.
Още по темата
CHF | 1 | 2.00413 |
GBP | 1 | 2.2865 |
RON | 10 | 3.93029 |
TRY | 100 | 5.64706 |
USD | 1 | 1.82822 |
Последни новини
- 21:21 Хороскоп за петък, 3 май 2024 г.
- 19:39 Харви Уайнстийн отново влезе в съда, след като присъдата му за изнасилване беше отменена
- 19:29 Пак внезапна смърт на разобличител на "Боинг" - почина 45-годишен одитор по качеството на доставките
- 19:21 Ще ограничат ли до 100 км/ч скоростта по най-бързите магистрали в Европа - германските?
- 19:12 Хванаха с допинг една от звездите на бокса
- 19:03 Кои са петимата най-богати, които дариха с над $50 млн. кампанията на Тръмп
- 18:55 До края на 2025 година се очаква България да се присъедини към ОИСР
- 18:53 На 5 май ще има около 30 падащи звезди на час