Най-висока температура е измерена на 5 май в Русе - 32,2 градуса. На връх Мусала термометрите са показали минус 15,5 градуса на 10 април и 2 май, отчитат от НИМХ

Пролетта на 2026 г. е била по-хладна от обичайното и с валежи над климатичните норми в голяма част от страната. Това показва сезонният анализ на Национален институт по метеорология и хидрология.

Средните температури през сезона са били около и под нормата. Март е преминал с температури, близки до обичайните, докато април и май са били по-хладни. Най-високата температура за пролетта е измерена на 5 май в Русе - 32,2 градуса. Най-ниската температура в населено място е отчетена в Самоков на 1 март - минус 8,2 градуса. На връх Мусала термометрите са показали минус 15,5 градуса на 10 април и 2 май.

Сезонът се отличава и с повишена валежна активност. Най-голямото количество дъжд за 24 часа е отчетено на връх Ботев - 139,3 литра на квадратен метър на 23 май. Там е регистрирана и най-високата сезонна сума на валежите - 457,6 литра на квадратен метър.

През пролетта страната беше засегната от няколко средиземноморски циклона, които донесоха интензивни валежи, гръмотевични бури, силен вятър и краткотрайни застудявания. В края на март на места във високите полета на Западна България дори се образува снежна покривка.

Сред най-сериозните последици от нестабилното време са били наводненията. На 30 март придошлите води на река Черни Лом заляха дворове и земеделски площи в село Априлово. В началото на април заради високото ниво на река Арда беше обявено частично бедствено положение в района на село Китница.

Най-тежка обаче се оказа ситуацията в периода 22-24 май, когато след проливни валежи реките Росица, Видима и Янтра излязоха от коритата си и нанесоха сериозни щети в областите Велико Търново, Габрово и Ловеч. Един човек загина във водите на река Росица.

Интензивните валежи активираха и десетки свлачища в различни части на страната. Паднали земни и скални маси станаха причина за дерайлирането на два пътнически влака в районите между гарите Дъбово и Радунци, както и между Царева ливада и Трявна. При инцидентите има пострадали пътници.

Сериозни щети нанесоха и градушките. В края на март ледени късове повредиха автомобили и оранжерии в района на Крумовград, а през май силна градушка с размер на орех удари Трявна, където бяха изпочупени прозорци, покриви и обществени сгради.

Нестабилното време се отрази и на земеделието. Пролетните слани в началото на май нанесоха щети на овощните насаждения в Западна България, особено в района на Кюстендил. На места пораженията по сливовите и черешовите градини достигнаха до 80-90%. Последвалите градушки засегнаха овошки, лозя и пролетни култури в районите на Плевен, Габрово, Силистра, Сливен и Стара Загора.

Според НИМХ честите валежи през май са създали благоприятни условия и за развитието на редица гъбни заболявания по зеленчуковите култури, лозята и овощните насаждения.

Хидролозите отчитат значителни повишения на речните нива в края на март и през третото десетдневие на май, когато са регистрирани и най-сериозните дъждовни и речни наводнения през сезона. Въпреки това през по-голямата част от пролетта нивата на реките в страната са останали около средните за периода стойности.