"Вече трета година деля времето си почти на 50% между България и Германия и вече има един ритъм, който е все по-плавен и все по-приятен", каза проф. Венелин Герганов, старши лекар в International Neuroscience Institute в Хановер, Германия и професор към Клиниката по неврохирургия на "Пирогов", пред Би Ти Ви.

"Преди това идвах само да преглеждам, от 3 години вече системно съм тук всеки месец по две седмици. За мен това беше предвидимо, че ще се случи, защото винаги е имало в мен нещо, което ме е карало и ме е мотивирало да се върна в България. Аз отидох в Германия 2006 г., когато проф. Сами, който е суперзвездата в съвременната неврохирургия, ме покани да работя там. Отидох, защото това беше нормална следваща стъпка в моето професионално развитие, започвайки като асистент, постепенно всички нива на професионално развитие, така че като интелектуално и професионално предизвикателство там получих много и съм доста удовлетворен от това, което постигнах и продължавам да правя", каза още той.

Проф. Герганов е автор на над 180 научни публикации и cъавтор в 31 интернационални монографии, сред които и най-авторитетния Youmans Neurological Surgery.

По думите му най-ценното, което е придобил в Германия, е, че където и да отидеш и независимо какво правиш оставаш верен на себе си, ако следваш принципите, които имаш и ако те отговарят на определени изисквания и ценности, успехът е сигурен, стига да положиш достатъчно усилия.

"В началото на 90-те години така се говореше – ще вземем американския или германския модел, ще го имплантираме тук, но просто хората, структурните елементи, гредичките са различни в България и това трябва да се направи да е оптимално за нашата страна, за нашите финансови ресурси, ползвайки опита на напредналите страни, естествено", обясни Гергабив.

Според него едно от нещата е да се концентрират усилията, инвестициите в някои по-водещи центрове в  специалности, които касаят по-тесни области от медицината

"Които трябва да покрият цялото, като Спешната помощ - трябва да е повсеместно достъпна, бърза и ефективна. Тесни специалности, като моята например – неврохирургията, не е логично да се развива във всеки окръжен град да има неврохирургично отделение. Просто няма как да бъдат оборудвани така добре, няма как да работи качествено"..

Проф. Герганов заяви, че със сигурност COVID-19 катализира много процеси и в обществото, и в икономиката, в медицината също, които са се развивали, но с едно друго темпо.

"И дигитализацията, която виждаме как се отразява, хоумофисът, фактът е, че икономиката не спря да функционира в света, въпреки че имаше локдаун и не сме в рецесия сега, не сме в тежка инфлация, означава, че нещата и по този начин могат да функционират. В нашата специалност – това стимулира развитието на телемедицината и на дистанционните не само консултации, но и лечение".

Въпреки това според него то има своите лимити.

"Особено момента, в който се премине към дистанционна терапия, е още по-трудно, или ситуация, когато трябва да придобиеш непосредствени впечатления от болния  Но вече има възможности, не само образните изследвания и другите изследвания да ги получиш в адекватен вид, но и директната комуникация с пациента да се извърши, да се ръководи дори и лечението му, когато има друг човек от другата страна, да се консултира, екипно да се работи по този начин", допълни той.

Професор Герганов допълни, че се е ваксинирал и то в България, защото в Германия все още няма такъв свободен достъп до ваксините, което е една важна разлика също в полза на България./БТВ