Служебният министър на образованието и науката проф. Галин Цоков обяви новите данни от Рейтинговата система на висшите училища в България.

За 2024 година в Рейтинговата система са включени 51 акредитирани висши училища, предлагащи обучение в България в рамките на 52 професионални направления. Въз основа на десетки показатели са измерват различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижността и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.

Рейтинговата система съдържа информация и за най-често срещаните професии сред завършилите различните професионални направления в различните университети, както и списък със специалностите, по които отделните висши училища предоставят обучение. Целта е да се подпомогнат кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.

Проф. Галин Цоков благодари на всички преподаватели в университетите и на студентите за успехите, коиуто са постигнати. 

14-ото издание на Рейтинговата система на висшите училища в България, което беше представено в Министерството на образованието и науката показва, че над 85% от завършилите магистърски програми след средно образование и близо 70% от завършилите магистърски програми след придобита степен на висше образование работят на позиции за висшисти или по призвание, докато едва 51% завършилите бакалавърски програми работят на подобни позиции. 

Новост е включването на индикатори, измерващи дела на студентите първо поколение.

Близо 37% от студентите, анкетирани за целите на РСВУ, заявяват, че идват от семейства, в които нито един от двамата родители няма по-високо от средно образование, а под 2% заявяват, че идват от семейства, в които родителите имат само основно или по-ниско образование.

Най-голям дял студенти първо поколение, идващи от семейства с максимално достигнато средно образование от родителите има в направленията „Материали и материалознание" (65%), „Социални дейности" (61%) и „Педагогика" (57%). На следващо място се нарежда направлението „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" с 56%, като това е и направлението с най-голям дял студенти, идващи от семейства с максимално достигнато основно образование на родителите - близо 13%. Най-малък дял студенти първо поколение има в направленията „Стоматология" и „Биотехнологии" (13%), „Математика" (15%), „Медицина" и „Театрално и филмово изкуство" (17%). Делът на студентите първо поколение е показателен за достъпността и включващия характер на висшето образование.

Безработицата сред българските граждани, завършили висше образование в България през предходните 5 години, се задържа на равнище от малко над 2%, като за завършилите магистърски програми след средно образование това равнище е едва около 1%. Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната също остава на достигнатото през миналата година рекордно ниско равнище от 14% при над 25% през 2014 година. Делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до 61% от 59% през миналата година и при 46% през 2014 г. Средният облагаем доход на завършилите също нараства, достигайки до 2523 лева от 2200 лева през миналата година и едва 980 лева през 2015 година.

Въпреки тези положителни тенденции новото издание на националната рейтингова система за поредна година показва, че съществуват големи различия в средните нива на доходи, безработица и приложение на придобитото висше образование на дипломиралите се в зависимост от завършеното професионално направление, както и в зависимост от завършеното конкретно висше училище дори и в рамките на едно и също професионално направление.

Най-ниска безработица (под 1%) се наблюдава сред завършилите професионалните направления „Военно дело", „Медицина", „Математика", „Фармация", „Стоматология", „Металургия" и „Теория и управление на образованието", а най-висока - сред завършилите „Социални дейности" (3,8%).