"В момента в страната няма нито вибрионни холерни токсични бактерии, нито трябва хората масово да се ваксинират", коментира за БНР проф. Тодор Кантарджиев, бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести. Той е сред малцината учени у нас, който години наред са работили с причинителя на холерата като микроорганизъм, като още преди 40 години професорът е доказал един уникален епидемиологичен факт - когато холерния вибрион е в някои протозои - едноклетъчни микроорганизми, не може да бъде унищожаван от бактериофагите - това са вирусите по бактериите, които пречистват водите от опасни микроби.

По думите му няма никакви основания за притеснения за масово разпространение на холера у нас.

"Случаят със заразения индийският гражданин у нас е станал известен и доказан след предоставяне на материал за изследване. Гражданинът е бил продължително време в родната си страна, колегите от частна лаборатория много точно са определили вида на микроба при него и веднага са докладвали по системата за оповествяне в Столичната здравна инспекция", уточни професорът.

Според него при този пациент най-вероятният холерен вибрион е 01 Угава.

"Пациентът и лицето, с което са били в близък контакт, и сега са изолирани, не представляват опасност за общественото здраве, защото са излекувани", добави проф. Кантарджиев.

Той обясни, че пациентът няма типичната изява на заболяването, което е свързано с многократни и болезнени диарийни изхождания, а е имал много лека клинична картина.

"С холера можеш да се заразиш с нечиста вода, с фекално замърсяване, с нечисти ръце и нечиста храна може да се заразиш през устата, като по-ситият човек може по-лесно да се зарази, защото ако си гладен, в стомаха ти има киселина, към която холерните вибриони са чувствителни към солната киселина. Предпазването срещу холера е чрез използването на чиста питейна вода, висока хигиена на ръцете, особено след ползване на обществени тоалетни. Предаването става по фекален път основно", отбеляза специалистът. Той не очаква нови случаи на холера или заразяване на водоизточниците, защото въпреки валежите и снижване на качеството на питейната вода, тя все пак тя се контролира от РЗИ и се хлорира.

"Няма рискови групи към това заболяване, защото то е от групата инфекциозни болести, които не зависят от общото състояние на организма", напомни експертът. Тоест

могат да се заразят и хора с висок имунитет и хора имунокомпроментирани - точно такъв е случаят с индийския гражданин у нас - той е бил с добър имунитет.

"Холерата не е ваксинопредотвратимо заболяване, каквото е морбилите. През 70-те години у нас се налага масова ваксинация инжекционно срещу холера на цялото българско население. Но всъщност холера в нашата страна не се допуска, тогава има сериозна организация на държавно ниво. Заплахата идва от случаите на холера в Одеса, в бившите съветски републики, и тъй като не се разбира веднага там каква е инфекцията, доста хора се обезводняват и умират. Но в нашата страна се реагира веднага, закупуват се тонове хранителни среди за холера, РЗИ тата се запасяват с готовност за холера, но холерата не идва у нас", припомни микробиологът.

До момента СЗО е признала и има налични три перорални ваксини срещу холера, които обаче се ползват главно в Африка, Азия и Южна Америка.

"У нас няма нужда от масова ваксинация нито на бебета, нито на малките деца, нито на възрастните хора срещу холера, защото няма болест в нашата страна", категоричен е проф. Кантарджиев.