Във вторник Конституционният съд постанови, че председателят на Народното събрание е нарушил закона, като не е подложил на обсъждане предложението на държавния глава за референдум относно приемането на еврото. Решението подчертава правомощията на институциите и ролята на Конституционния съд като гарант на законността. 

"Конституционният съд не е бърза помощ за политиците. Той работи по установена процедура, разглеждайки мнения, становища и обсъждания в колективен орган. Не може едно дело да се реши за ден-два", заяви в "Денят започва" на БНТ бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров. 

По думите му, въпреки че референдум до края на годината не може да бъде проведен по закон, решението на КС не изненадва правната общност. 

"Целесъобразността не може да се развива извън закона", подчерта той, коментирайки споровете около действията на доц. Киселова и поведението на парламента. 

Проф. Киров посочи, че Конституционният съд понякога е обект на политическо говорене заради начина, по който се формира – половината съдии се назначават от президента, половината от парламента. Въпреки това, дългият 9-годишен мандат позволява на съдиите да се еманципират от органите, които са ги назначили.

Той обърна внимание и на проблемите в съдебната система, включително забавения избор на нов състав на Висшия съдебен съвет:
"Проблемът е в Народното събрание, което не започва процедурата за попълване на квотата си. Няма как някой да го принуди", коментира проф. Киров.

Според него излизането на решенията на ВСС изисква политически компромиси между управляващите и опозицията. 
Проф. Киров добави, че конкретни дела, като случаят с варненския кмет Благомир Коцев, вече оказват влияние върху общественото доверие в съдебната система.
"Нарушения на Конституцията не могат да бъдат оправдани с целесъобразност", посочи той.