Има и малки пациенти, които са с постковид синдром по отношение на психичното здраве, каза началникът на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“

„Нараства броят на болните с тревожни разстройства и с депресия, което беше характерно както за времето на пандемията и изолацията, така и като последица от самия COVID-19“, заяви пред БНР проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“ в Световния ден на психичното здраве.

70% от хората с психични проблеми в България не получават никаква грижа. А за тези, които преминат лечение в една от 12-те държавни психиатрии, не е осигурено продължаващо лечение и грижа в общността, стана ясно по време на дискусия в София, посветена на депресията. По прогнози на Световната здравна организация, до 2030 година това психично разстройство ще се превърне в причина №1 за загуба на трудоспособност.

„Психиатричното здраве в годините у нас е пренебрегнато. Това е моето наблюдение през последните години и когато ме питат какво трябва да се промени, казвам, че няма едно решение, а проблемите са комплексни, но е крайно време да се помогне и на хората с психични проблеми, и на хората които се грижат за тях“, изтъкна началникът на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“.

През 2021 година извършените психиатрични прегледи са 25 000 повече от тези през 2019 година, сочат данните на Националния център по обществено здраве и анализи. Драстично са се увеличили и консултациите при невролог – с 230 000 повече. Увеличено е търсенето на успокоителни средства, като продажбата на антидепресанти е скочила със 7%. Със 150% повече са обажданията за помощ на горещите телефонни линии за пострадали от домашно насилие.

1/3 от всички случаи с тежка депресия са с терапевтично резистентна депресия, които не се повлияват от настоящите антидепресанти, посочват още специалистите. При тези болни се отчитат 50 % повече сърдечно-съдови заболявания, рискът от злокачествени заболявания е 29 %, завишен е суицидният риск, а 38-50% от тях са с влошено качество на живот.

И въпреки голямата заболеваемост, след лечение в стационар българският пациент не може да се насочи към продължаващо лечение и грижи в общността. Всички психиатрични услуги, извън 12-те държавни психиатрии, са изцяло частни, като само 1% от близо 500-те психиатри у нас имат частна практика, което затруднява тежко достъпа на пациентите.

„Медицинската и социалната грижа в България са разделени и липсва работеща система, която да оценява обективно състоянието на хората с психични заболявания и техните нужди“, потвърди по време на специализирания форум в столицата началникът на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“.

„COVID-19 се доказа, че може да въздейства директно върху централната нервна система. При нас в Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“ попаднаха хора с психични разстройства, след като са преболедували. Както и такива, които по време на пандемията са били в изолация, което увеличи тяхната тревожност, опасения, страх от заразяване, нарушения в съня, трудна концентрация. Повечето от тези разстройства са временни и те се преодоляват, хората се възстановяват. Някои попадат и в болницата при нас, лекуваме ги с различни методи“, поясни още проф. Миланова.

По думите ѝ вече се говори за COVID поколение, а децата също са били "жертви" на онлайн обучението. Има и малки пациенти, които са с постковид синдром по отношение на психичното здраве, допълни тя.

„От пандемията наследихме най-вече страха и нежеланието да общуваме, данните показват и нарастване на домашното насилие, злоупотребата с алкохол и психоактивни вещества“, каза още проф. Миланова.