Има масово побъркване на българската политическа класа, смята анализаторът

Това, на което станахме свидетели за пореден път показва как може да се урони доверието на избирателите в изборния процес. Защо казвам изборен процес? Не е най-важното как гласуваме – на хартия, с машини или с оптичните скенери, които ни се предлагат сега. Най-важен е цялостният процес по управление на гласуването и отчитането на резултатите.

Това заяви в „Здравей, България” по Нова телевизия Цветелина Пенева от Обществения съвет към ЦИК, коментирайки гласуваните от Правната комисия промени на второ четене на Изборния кодекс. Депутатите приеха преброяването на бюлетините да става чрез оптични устройства за сканиране, които трябва да се набавят в рамките на един месец.

По думите ѝ в момента „виждаме лош пример”, защото няма как да се въведе една драстично различна технология, която нито избирателите, нито експертите, нито ЦИК са виждали и прилагали.

„Тя няма как да бъде въведена повсеместно на избори, които предстоят след два месеца. Това наистина е саботаж на изборния процес”, категорична е Пенева.

И подчерта, че най-голямата опасност, която може да възникне, е, че за краткото време, което остава до изборите, няма как да се разпишат правила и процедури така, че избирателят да бъде спокоен, че когато гласува, вотът му ще бъде отчетен правилно.

Според изборния експерт проф. Михаил Константинов в случая има две новини - добра и лоша.

„Ще започна с лошата. Тя е, че не само светът се е побъркал, но и ние в България правим всичко възможно в тази насока. Цари повсеместна лудост и се предприемат действия, които противоречат на всички препоръки, които някога са давани за нашата изборна система”, заяви той.

И подчерта, че „има масово побъркване на българската политическа класа”. „Всички, които съветват политиците, казват: „Не правете това“. Те правят все повече от това. Това е, така да се каже, лошата новина. Хубавата новина е, че това няма да се случи на първите избори. Говоря за приетия начин на гласуване на така наречените „пролетни избори”. Не знаем кога точно ще бъдат - някъде през пролетта, след 22 март. Следователно - пролетно време”, обясни той.

Професорът подчерта, че „не казва, че процесът на закупуване на сканиращите устройства ще бъде бавен”. „Процесът на усвояване на тази технология ще бъде бавен – както от изборната администрация, така и от възрастните избиратели”, категоричен е той.

На въпрос може ли да се стигне до избори само с хартия - Пенева обясни, че машините, с които сме свикнали да гласуваме, са използвани в множество избори, включително частични избори за кмет.

„Има ясен, подробно разписан и усвоен процес от изборната администрация. Има удостоверяване на съответствието, в което участват Българската агенция по стандартизация и Българската агенция по метрология. След това изходният код може да се предостави на политическите партии и експертите, за да се запознаят с него. След това се компилира финалният код и се зарежда с флашки в машините. Това няма как да се случи за период по-малко от 55 дни, както е разписано в Изборния кодекс”, обясни процеса членът на Обществения съвет към ЦИК.

Константинов коментира, че „ако не се случат скенерите, това не означава непременно провал и на познатите машини”.

„Има шанс да се спаси ситуацията, защото е оставена една вратичка - ЦИК трябва да работи паралелно и по двете възможности - въвеждане на скенери и по стария начин на гласуване”, допълни Павлова.