Мислех, разсъждавах, претеглях и в крайна сметка реших, че мястото на университетския човек е по-скоро в известна опозиция на политиката. Това каза деканът на Юридическия факултет на Софийския университет проф. Даниел Вълчев в предаването „Говори сега" по БНТ.

По думите му активното участие в политиката изисква човек да застане открито с името и лицето си. Той призна, че включването в президентската кампания би означавало сериозна промяна в личния му живот и определена лична цена, за която не е бил готов.

Вълчев коментира и решението на ГЕРБ да не издига свой кандидат за президент. Според него от гледна точка на партийното строителство този ход „не е чак толкова добър", макар да допуска, че лидерът на партията Бойко Борисов е взел решението след внимателна преценка.

Той направи паралел с решението на НДСВ през 2001 г. да не участва със собствен кандидат в президентските избори. Вълчев определи този ход като грешка, макар че впоследствие партията остана във властта и участва активно в управлението. Според него сегашната президентска кампания все още не предлага достатъчно съдържателен политически сблъсък.

„Би ми било любопитно да има някакъв дебат - да кажем на тема образование, здравеопазване, правосъдие, регионално развитие, външна политика, за да можем да чуем кой какво мисли", посочи той.

Вълчев не смята, че изборите са предрешени, макар да признава по-добрата изходна позиция на Илияна Йотова. Според него тя има институционално предимство и по-широка възможност да достигне до избирателите. В същото време той вижда потенциал за изненада именно в поведението на избирателите, които могат да търсят баланс между различните политически опции.

Проф. Вълчев коментира и възможното участие на „Възраждане". По думите му партията има устойчива логика на поведение и вероятно ще участва в изборите, макар да е трудно да се прогнозира с какъв кандидат.

Проф. Вълчев защити основната идея на сегашната система на финансиране на училищата на принципа „парите следват ученика", но посочи, че през годините тя е била многократно променяна и в момента е „по-скоро деформирана".

Според него проблемът с резултатите на българските ученици не може да бъде обяснен единствено с начина на финансиране. Много по-съществен е проблемът с оценяването и с разделението между различните групи ученици. „Ние нямаме една образователна система. Ние имаме две паралелни образователни системи - така, както имаме две паралелни здравни системи, така, както имаме две паралелни съдебни системи. За по-умните и за по-глупавите, за по-богатите и за по-бедните", заяви Вълчев.

По думите му има сериозна пропаст между вътрешното и външното оценяване. В училищата оценките често са високи, но при външни измервания резултатите показват съвсем друга картина. „Докато този въпрос не бъде решен по някакъв начин, никаква система на финансиране не може да има трайно и добро значение", подчерта той.

Вълчев настоява, че принципът „парите следват ученика" не трябва да бъде премахван, а по-скоро възстановен в първоначалния му вид. Според него финансирането само по себе си не може да гарантира качеството на образованието, но трябва да бъде инструмент за ефективно използване на публичните средства.