В момента никой не обучава хората какво е добро и зло

Хората, независимо къде и какви са, имат едни общи модели. Един от тях е потребността от Бог. Това каза в предаването “Денят на живо” по NOVA NEWS проф. Марин Дамянов - писател и сценарист.

“Християнските празници вероятно са много по-древни, отколкото си мислим”, сподели писателят и обясни, че те произлизат от езически обичаи, но християнството е сложило върху тях най-важните дати, свързани с Христос.

“По този начин са били иззети езическите празници”.

Според него Христос е изключително важна фигура в човешката цивилизация. “В исляма също може да бъде срещнат, но там е обикновен пророк, не е син на Бога”.

“Преди християнството цивилизацията се е интересувала само от силата, жестокостта, умението да смачкаш другия. Изведнъж идва един човек, който казва, че трябва да бъдем по-добри хора. Доказва го. Говори много за любовта”, коментира проф. Дамянов.

По думите му хората са питали Христос да опише идеята си, а той го е направил по много обикновен начин. “Не е бил като съвременен учен, който би заявил, че теорията е много сложна и трябва да идваме редовно на лекциите му, за да има някакъв шанс след 1-2 години да я разберем. Христос казва, че е просто - обичай ближния, както обичаш себе си, обичай света, обичай огромното и необяснимото, което е над нас”.

“Хората, независимо къде и какви са, имат едни общи модели. Един от тях е потребността от Бог. Между него и човека има една междинна фигура, посредник - това е героят, който ни спасява. Той се жертва, за да ни спаси. Това е дълбинна емоция, при някои е по-силна, при други - по-слаба. Христос се вписва на 100% в нея. Ако трябва да опишем психологическа характеристика на спасителя, се получава образа на Христос”, каза проф. Дамянов.

Според него в момента никой не обучава много хората какво е добро и зло. “Това не значи, че им е чуждо. И доброто, и злото са около и в нас. Всеки има своя представа за тях”.

“Интересното е, че от хиляди години основно Църквата се занимава с темата за доброто и злото, за Бога, смисъла на живота, смъртта. Само че тя в доста голяма степен се е отдалечила. Не на всички хора въздейства по този начин”, смята той.

Проф. Дамянов е на мнението, че младите в днешно време все по-рядко се сещат за самия Христос. “Много години християнските народи са били доминиращи в света, явно тогава са получили някаква енергия. Но може би това се променя”.

“По принцип хората не се занимават много с Христос. Киното също не се. Проблемът е, че ако филмът е напълно реалистичен и Христос е показан като жив човек, той няма да е каноничен. Според религията Христос няма тъмна страна. Всеки човек има, но той не. Тоест ние не може да покажем в един филм, че той е човек като нас. Църквата веднага ще скочи”, обясни той.

“Но ако е показан канонично, изцяло светъл, без слабости и тъмни страни, тогава зрителят не може много да се идентифицира с него. Зрителят усеща, че това не е в нашия свят. Образът на героя изисква задължително 7-8 качества, от които най-важното е, че той прави жертва за останалите - не за себе си, не за пари, не за семейството си, не за кариера, а за хората”, допълни проф. Дамянов.