Поколението на подрастващите днес живее в култура на незабавно удовлетворение и материални зависимости. Това поколение не е свикнало да изчаква или да отлага. То очаква всичко да се случва на момента. Това заяви в интервю за Радио Варна проф. д-р Христо Кожухаров, ръководител на Втора психиатрична клиника в УМБАЛ "Св. Марина" – Варна, преподавател в Медицински университет – Варна и председател на Управителния съвет на Българската психиатрична асоциация.

Темата на разговора беше свързана с феномена на натрупване на вещи и така наречената вещомания. Проф. Кожухаров поясни, че ритуалното събиране и съхраняване на ненужни вещи често има за цел да намали тревожността и да донесе чувство на сигурност. „Вещомания“ е термин, който се използва наред с други като „Плюшкин синдром“, „меси синдром“ (от английската дума messy – безпорядък). В международната американска класификация на болестите DSM-6, която предстои да влезе в сила, вещоманията е призната като форма на обсесивно-компулсивно разстройство.

Проф. Кожухаров обясни, че много хора притежават предмети с емоционална стойност, което само по себе си не е проблем. Проблем възниква, когато в жилището се натрупват непотребни, често идентични предмети, които заемат цялото пространство и пречат на нормалния живот. В такива случаи вече говорим за диагноза.

Хората с такова разстройство често се изолират и заменят социалните си контакти с вещите. „Ти живееш в измислен, ограничен свят, затрупан от ненужни вещи. Без въздух, без светлина, без контакти. И си роб на вещите. Ставаш самодостатъчен. Вече си само ти и вещите ти,“ допълва той пред БНР.

Според психиатъра, обсесивно-компулсивното разстройство включва натрапливи мисли (обсесии) и действия (компулсии), които се повтарят ритуално с цел да се намали вътрешната тревожност. Премахването на тези ритуали без терапевтична подготовка не води до решение, а по-скоро до засилване на тревожността.

„Известният тенисист Рафаел Надал също има обсесивно-компулсивни ритуали. Всеки, който е гледал мачовете му, знае как нарежда бутилките си или как извършва серия от жестове преди сервиз,“ припомня Кожухаров като пример.

Лечението на такива състояния е трудно и продължително. То може да включва когнитивно-поведенческа терапия или медикаменти, регулиращи серотониновите нива в мозъка. Въпреки това, причините са често комплексни и не се ограничават до биохимията.

В заключение проф. Кожухаров коментира съвременното общество, в което липсата на търпение и склонността към незабавно удовлетворение води до консуматорско поведение и неспособност да се изграждат устойчиви взаимоотношения. Той определя младото поколение като такова, което „живее тук и сега, без потребност от миналото и без визия за бъдещето“.

Относно твърдението, че „всички болести са от нерви“, психиатърът отбеляза, че не бива да се генерализира. „В конкретните случаи, при конкретния човек, в конкретния момент от живота му, с конкретната предистория, се случва нещо. И ние трябва да видим какво е то. Не всичко е от нерви, не всичко е от липса на любов – всичко е индивидуално,“ заключава проф. Кожухаров.