„Юридическият отговор е лесен. Великият Ханс Келзен е казал: "Валиден е онзи юридически акт, който е издаден от компетентен орган при спазване на предварително установена процедура“. От чия компетенция е решаването на този въпрос - Прокурорската колегия на ВСС трябва да вземе решението относно главния прокурор, а всички останали възражения трябва да бъдат обжалвани пред Върховния административен съд", обясни професорът. 

Близнашки подчерта, че случващото се в съдебната система е част от по-широк политически сценарий, започнал още с реформите, вдъхновени от препоръките на Съвета на Европа. „Всичко започна с резолюция, следвайки френския модел – разделяне на ВСС на две колегии: съдебна и прокурорска. Но реформата, лансирана през 2023 г., беше едно от най-безсмислените начинания. Не защото нямаше потенциал, а защото не знаеха какви цели преследват“, каза Близнашки.

И допълни: "Ясно беше – искаха да овладеят прокуратурата“, допълни професорът. Според него провалът е бил неминуем, защото "не се мислеше държавнически, а тактически – с цел политическо надмощие".

Той отправи критика и към така наречените "външни фактори", които дълго подкрепяли реформата, но впоследствие отстъпили, осъзнавайки, че подобни действия застрашават стабилността на българската правова система. „И те загубиха интерес“, обясни той. 

По отношение на спора за мандата на Борислав Сарафов, професорът се съгласи с мнението на бившия зам.-председател на ВКС и настоящ конституционен съдия Румен Ненков, че няма официален акт на Върховния касационен съд, който да се произнася по легитимността на Сарафов. „Прав е човекът. Той знае за какво говори“, категоричен е Близнашки. 

Въпреки объркването по темата и разнопосочните мнения в професионалната общност, той беше категоричен, че не юридическият спор е същината на проблема, а опитът за системно преразпределение на властта в съдебната система. „Тази игра на местене на прокуратурата от една кутийка в друга трябва да спре. Това са експерименти, които държавата не може да си позволи“, каза заяви професорът.