Тогава хапят най-масовият вид комари у нас.

Вирусът на западнонилската треска рядко се предава от човек на човек. Няма никакъв риск да я пипнем при докосване, целувка, сексуален контакт. Човек може да се зарази от себеподобен в изключителни случаи - при кръвопреливане или трансплантация на органи от болен дарител. За България това е по-скоро казуистика. Но дори и за държавите с повече донорски ситуации и болни хора в ЕС има гаранция - в сила е забрана да кръводаряват пребивавалите наскоро в огнища на западнонилска треска.

Заразата се разпространява основно чрез комари. Те се сдобиват с вируса, когато пият кръв от инфектирани птици. Особено приятелски терен за патогена са

прелетните птици,

но и банални местни

видове за България

като гарваните

Вирусът живее и се множи в заразените комари и се предава на следваща жертва от слюнката на насекомото, когато то хапе човек или животно. (Особено възприемчиви са конете, но за разлика от хората за тях има ваксина. Въпреки това в Европа към момента са активни поне 77 огнища - в Италия (41), Унгария (31) и Гърция (5).

Начинът за пренасяне към човека сочи мишената на усилията да се предпазим от западнонилска треска.

Мит е обаче, че това е само тигровият азиатски комар, който се среща от няколко години и у нас.

Популации на “обикновени” за нашия регион комари също са вектор на заразата. Хапят само женските, тъй като белтъчините от кръвта са от решаващо значение да продължат рода. Те са най-настървени призори и на здрачаване. В тези часове вероятността да ни използват като донор е най-голяма. Пропорционално на нея расте и рискът да се заразим с вируса “Западен Нил”.

Обаче

сравнително

по-малобройните

тигрови комари

са активни и денем

Усилията на държавно и местно ниво трябва да са за редовно пръскане срещу насекомите в населените места от ранна пролет до късна есен. Както и за пресушаване на заблатени места, където е постижимо. Пръскането с препарати не дава пълна гаранция, особено в дъждовен топъл сезон като тази година, но е единственото, което намалява риска за обществено здраве.

Възможностите за лична защита също не са много: избягване на места с много комари, затворено облекло, химическа защита от насекоми, замрежване на прозорците.

На първо място, е да носим дрехи с дълги крачоли и ръкави - трудноизпълнимо в горещи дни, и да използваме репеленти - препарати, които отблъскват кръвосмучещите насекоми. Подходящи са всички предлагани на пазара продукти, но е важно да се спазват описаните на етикета инструкции за използване. Времетраенето на защитата се променя според различните концентрации и видове репеленти. При продължителна разходка, поход, на къмпинг по-добър избор са силните препарати. Но никога не се третира цялата открита кожа и не се пръска по главата. С предимство за обработка с репеленти са краката и ръцете. В рамките на деня може да се наложат следващи пръскания върху кожата и дрехите, ако сме в рискова среда продължително време.

Универсално правило е обаче, че

репеленти

не се прилагат на

бебе под 6 месеца,

на малки деца

и чувствителни

хора се пръскат

върху дрехите

Винаги четете етикета - някои препарати не трябва да се използват при деца под 3 години. Въпреки това се препоръчва предпазливо тестуване с малко количество дали няма да се появи алергична реакция.

Златното правило според педиатрите е малките да не се пръскат директно, а родителите да сложат препарат на ръцете си и с тях да намажат около глезените детето, но не и по ръцете, тъй като може да ги сложи в устата си.

Никога не се пръска върху раздразнено място или рани дори при иначе здрави хора. Действа се предпазливо и при възрастни с атопичен дерматит и нетолерантна кожа.

След прибиране се препоръчва

вземане на душ или

поне обработената

кожа да се измие

със сапун и вода

Като мярка срещу размножаването на комарите се препоръчва редовно да се изсипват подложките на саксии на терасите, за да не се задържа постоянно вода. “Люпилни” за кръвосмучещата напаст са и опаковки, счупени предмети, гуми, в които застоява дъждовна вода.

След бума в Европа (вижте стремителната линия на увеличаване на съобщените случаи това лято по данните на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията) беше очаквано и у нас да се появят болни. Доказаните сега случаи едва ли са първи и със сигурност ще се установяват нови. Най-вероятно и до момента част от менингитите (възпаление на мозъчните обвивки) и енцефалитите (възпаления на мозъка) през последните няколко години са били свързани с вируса “Западен Нил.” Просто не е мислено целенасочено в тази посока. Сред инфекционистите е популярна шегата, че

не може да откриеш

нещо, което

не търсиш

За това предразполага и безсимптомното протичане при приблизително 80% от заразените. При останалите може да се появят грипоподобни оплаквания - висока температура, главоболие, мускулен дискомфорт, гадене, повръщане. Други възможни симптоми са подуване на лимфните възли, обрив по гърдите, корема, гърба.

Няма специфично лечение и ваксина срещу вируса. В по-тежки случаи при неврологични симптоми се налага постъпване в болница за поддържащо лечение, насочено към облекчаване на симптомите. Обикновено се правят венозни вливания, дават се болкоуспокояващи и температуропонижаващи средства, при нужда се подпомага дишането. След овладяване на острото възпаление се включва рехабилитация. В около 1% от случаите организмът не успява да се справи. Фатално може да е възпалението предимно при възрастни или хора със срината имунна система. /24chasa.bg