Православната църква отбелязва Св. апли от 70-те Сила, Силуан, Крискент, Епенет и Андроник. Св. Валентин, еп. Интерамски. Днес са и Богородични Заговезни.

Светият апостол Сила, когото старшите апостоли избрали за проповядване на Словото Божие, носел огромни трудове в благовестието на Христовото учение, отначало заедно със свети първовърховен апостол Павел, а след това без него.

Когато на Иерусалимския събор било съставено послание до Антиохийската църква за това, че не трябва да обрязват езичниците, приемащи светата Христова вяра, свети Сила бил изпратен там заедно с други заслужили мъже, както пише за това свети Лука в книгата "Деяния на светите апостоли":

"Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила - предни мъже между братята" (Деян. 15:22).

Като пристигнали в Антиохия, те събрали народа и предали посланието. Като го прочели, всички много се зарадвали на полученото наставление.

Иуда и Сила, които притежавали дар на пророчество, усърдно наставлявали вярващите, като ги утешавали и утвърждавали във вярата. Сила пожелал да остане в Антиохия, а Иуда се върнал в Иерусалим.

След това апостол Павел пожелал да тръгне на проповед в други страни и си избрал за спътник свети Сила. Препоръчани на Божията благодат от братята, те се отправили към Сирия и Киликия и пребъдвали там, като утвърждавали тамошните църкви. Като минавали през Дервия и Листра, те срещнали там Тимотей и заедно с него тръгнали към Македония.

Когато били във Филипи, изгонили от една слугиня дух, който предричал и докарвал голяма печалба на господарите й с врачуването си. Когато господарите й видели, че пропаднала надеждата за печалба, хванали

Павел и Сила и ги повлекли към градоначалниците, като ги обвинявали, че бунтуват жителите на града. Събрал се много народ, а началниците, като смъкнали дрехите от Павел и Сила, заповядали да ги бият с палки. И като им наложили много удари, хвърлили ги в тъмница, като им стегнали нозете в клада.

Посред нощ, когато Павел и Сила се молели и славели Бога, станал голям трус, така че и тъмничните основи се поклатили, вратите се отворили сами и оковите на всички паднали. А тъмничният стражар, като се събудил и видял, че тъмничните врати са отворени, извадил меч и поискал да се убие, понеже мислел, че затворниците са избягали, но апостол Павел го удържал от самоубийство.

Стражът с трепет припаднал пред Павел и Сила, а след това ги извел от тъмницата и ги приел в дома си, където умил раните им и се кръстил заедно с всичките си домашни.

Оттук светите апостоли Павел и Сила отишли в Амфипол, Аполония и Солен. Много от гърците и немалко благородни жени се присъединили към тях. А евреите от завист и непокорство подбудили някои лоши улични човеци, разбунтували народа против апостолите и искали да ги погубят. Братята веднага изпратили през нощта Павел и Сила в Берия, но и тук дошлите от Солун евреи подбудили народа срещу проповедниците на Божието Слово.

Затова Павел си отишъл от приморските страни, а Сила и Тимотей останали там. Като заминали оттам след няколко дни, те намерили свети Павел в Коринт (Деян. 16-18 гл.). Тук свети Сила станал епископ. Като се потрудил достатъчно през живота си с проповед на Божието Слово и извършил някои знамения и чудеса, той заминал при Господа.

Свети апостол Силуан се трудил в проповед на словото Божие заедно с върховните апостоли Петър и Павел. И двамата споменават в писанията си за него. В първото си съборно пославие свети Петър пише така:

"Написах ви накратко по Силуана, верния брат, както мисля" (1Петр. 5:12).

Свети апостол Павел във второто си послание до Коринтяните също казва:

"Защото Син Божий, Иисус Христос, Когото проповядвахме помежду ви аз и Силуан и Тимотей" (2Кор. 1:19).

Оттук е ясно, че свети Силуан се е трудил с всеки от върховните апостоли, като споделял трудовете и страданията им. В Солун той бил епископ, и като понесъл много скърби заради вярата, заминал завинаги при Христа, Който увенчава всеки подвиг.

* В тълкуванието си на посланията на свети апостол Павел (2Кор. 1:19 и Сол. 1:1). Блажени Теодорит предполага, че споменаваният тук апостол Силуан е едно лице с апостол Сила. За това говори и фактът, че Сила не се споменава в посланията, докато той е бил един от най-ревностните сътрудници на светите апостоли, Силуан пък се споменава у апостолите в случаите, в които прилича на Сила. Западните тълкуватели (Визелер, Майер и други) считат Силуан, за когото говори апостол Петър в първото си послание (5:12), за Сила. 

За свети апостол Крискент споменава свети апостол Павел във второто послание до Тимотей, като казва: "Крискент - в Галатия" (2Тим. 4:10), тоест бил изпратен на проповед. Той бил епископ в Галатия, а след това проповядвал за Христа в Галия и поставил за епископ в град Виена своя ученик Захария. Отново се върнал в Галатия и загинал там мъченически по време на царуването на Траян (римски император - 98-117 г.).

Крискент според Шеста песен на канона в гръцкия миней проповядвал в Галия и бил архипастир на Кархидон. Според забележка на гръцките минеи той бил епископ на Нови Кархидон в Испания, съседна с Галия. В славянския миней вместо Кархидон пише Халкидон, а думите "в Галия" са заменени с "помазанием радования".

Всяка година на 30 юли имен ден празнуват мъже с имена: Апостол

Апостол в български идва от гръцки и значи "пратеник; апостол"

Богородични заговезни

От утре започва постът в чест на Света Богородица. Днес се заговява от месо и млечни продукти. Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни.

От 1 до 14 август църквата молитвено се подготвя за празнуването на Преображение Господне и Успение на Пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 и 15 август.

В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.

Богородичният пост води началото си от дълбока древност. В беседа, произнесена около 450 година, Свети Лъв Велики говори ясно за него: "Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание.

Така за пролетта е пролетният пост - в Четиридесетница, за лятото е летният - в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният - в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският)."

От 30 юли започват Богородични заговезни – последният ден, в който се блажи, преди началото на Богородичния пост на 1 август. Той е един от четирите периода на молитва и телесно и душевно въздържание през годината.

Чрез двете седмици пост – от 1 до 14 август, православната църква се подготвя за големите празници Преображение Господне и Успение на пресвета Богородица, чествани всяка година съответно на 6 август и 15 август.

В първия ден от поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.

Богородичният пост води началото си от дълбока древност. Св. Симеон Солунски пише:

„Постът през август е учреден в чест на Майката на Бог Слово, която, като почувствала своето представяне (пред Господа – бел.ред.), се подвизавала и постила за нас, както винаги, въпреки че – бидейки свята и непорочна – не е имала нужда от пост. Тя се молила за нас тогава, когато се готвела да премине от тукашния в бъдния живот, и когато блажената й душа щяла да се съедини чрез Божествения дух с нейния Син. Затова и ние сме длъжни да постим и да я възпяваме, като подражаваме на живота ѝ“.

На Успение Богородично християните празнуват не смъртта, а заспиването (на църковно-славянски „успение“) на Богородица. Защото след изкупителната смърт и Възкресение на Спасителя християнинът не скърби и не се страхува от смъртта, знаейки, че вече е избавен от нея.

В този ден Църквата напомня:

„В успението не си оставила света, Богородице… и с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.“

Както при всеки православен пост, и по време на Богородичния пост се стремим към възможно по-пълна духовна съсредоточеност, като избягваме шумните развлечения, кавгите, чувствените наклонности и пороци и се упражняваме съзнателно в благодетелен живот и добродеяния.

На 30 юли (Богородични заговезни) се заговява от месо и млечни продукти. Телесното самоограничаване по време на поста се изразява най-вече в избягването на обилно хранене, както и на вкусни и сладки храни.

По строгостта на въздържанието от храна, Богородичният пост е по-лек от Великия (Великденския) пост, но е по-строг от Петровите и Рождественските (Коледните) пости.

Най-строг е постът в понеделник, сряда и петък.

В тези дни се препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти.

Във вторник и четвъртък – варени без олио/масло гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло (олио, зехтин) и вино.

Най-старото място, свързано със св. Богородица, е храмът „Успение Богородично“ в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина.

Запазеният и до наши дни каменен градеж е от ХI век – тогава кръстоносците обновяват стария храм.

На празника Преображение Господне се разрешава риба. Ако Успение Богородично се падне в сряда или петък, също се консумира риба.