Предвиждат се нови изследвания в извънболничната помощ. Това каза пред журналисти д-р Страшимир Генев, завеждащ дирекция „Методология на медицински и дентални дейности“ към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Новите изследвания станаха възможни след като Националният рамков договор (НРД) за медицинските дейности 2023-2025 г. беше подписан на 1 септември 2023 г.

Постарали сме се да се увеличи диапазонът на дейности в извънболничната помощ, за да се осъществи реална превенция и профилактика в различни целеви групи и по възраст. По думите му скринингът на сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания ще се подобри. С извеждането на някои дейности от болничната в извънболничната помощ ще се доближим до високоспециализираната професионална помощ за населението и облекчаване на болничната помощ, каза още той.

Новите изследвания, които досега не са били заплащани от НЗОК, а от пациентите, са свързани с диагностика и проследяване на автоимунни заболявания, допълни д-р Генев. НЗОК вече заплаща високоспециализирани изследвания – за нивото на витамин Д, нови маркери за сърдечна недостатъчност, както и за нивото на сърдечен тропонин.

Друга новост, предвидена в НРД, е увеличеният времеви период за оказване на здравни грижи в дома на новородени. Домашните посещения за оказване на здравни грижи в дома на новородено, които досега бяха в рамките на 14 дни, се увеличават на две посещения седмично в рамките на шест месеца.

Предоставянето на медицински грижи за здравнонеосигурени бременни жени се заплаща с трансфер на средства от Министерството на здравеопазването към НЗОК, припомни д-р Генев и допълни, че са увеличени възможностите за някои изследвания, както и броят на профилактичните прегледи. Целта е да се подобри достъпът и осигуряване на медицинска помощ в достатъчен обем за неосигурените бременни.

Разработени са четири методики за медиците в извънболничната помощ, работещи в труднодостъпни райони в страната, каза още д-р Генев. По думите му целта е да се улесни разкриването на лаборатории, пунктове за взимане на кръв и др.

Това е вторият тригодишен рамков договор, но личното ми мнение е, че заради 15 анекса, които бяха подписвани към предишния, вероятно е по-добре рамковият договор да има едногодишно действие, посочи още д-р Генев. Това е решение, което трябва да се вземе от законодателя, добави той.