В парламента са внесени четири различни законопроекта за добросъвестните длъжници - от Министерският съвет (МС), парламентарните групи на ПП-ДБ, "БСП - ОЛ" и "Възраждане". В тази връзка изразяваме подкрепа за инициативата на министъра на правосъдието Георги Георгиев да постави отново на дневен ред Законопроекта за фалит на физическите лица. Това се казва в позиция на Асоциацията за защита на потребителите (АЗП). От организацията посочват, че предложеният от МС вариант има сериозни пороци и настояват за качествена законова рамка, която да защитава добросъвестните длъжници, а не да създава нови административни тежести и да обслужва корпоративни интереси.

Според АЗП проектозаконът на МС е тромав, скъп и неработещ. От асоциацията смятат, че в настоящия си вид той не гарантира бързо и справедливо производство за добросъвестните длъжници, а предвидените процедури натоварват длъжника с допълнителни разходи, вместо да го облекчават. "Ако се вземе заложения минимален праг на задължения, при който може да се обяви фалит, то простата сметка показва, че близо половината от сумата лицето ще трябва да плати повторно под формата на такси и хонорари за синдика", коментират от организацията. От АЗП добавят, че така законопроектът на МС на практика обслужва на първо място синдиците вместо гражданите. Посочват още, че от представянето на законопроекта от Министерството на правосъдието (МП) преди 3 години по него се извършват козметични корекции. От асоциацията отбелязват, че без промяна стои текстът, осигуряващ на синдика такса при изпълнението на всяка стъпка от процедурата, а разписаните хонорари и такси правят процеса практически недостъпен за хората в несъстоятелност.

"Друг ключов фактор, който превръща законопроекта в ялов е липса на механизъм за ефективно и бързо производство - процедурата е прекалено бюрократична и не отговаря на нуждите на длъжниците, които искат бързо да се върнат в икономическия живот. Тук е мястото да се отбележи, че има дублиране на такси - длъжниците са принудени да плащат два пъти за едни и същи действия, ако срещу тях има вече образувани изпълнителни производства", изтъкват също от АЗП.

От асоциацията отправят и няколко конкретни искания:

• За оптимизиране на процеса чрез опростено и бързо производство, за да могат длъжниците да възстановят финансовата си стабилност;
• За по-ниски такси и елиминиране на ненужни разходи - Законът не бива да създава изкуствени финансови бариери, които правят процедурата практически неизползваема;
• Да се преразгледа нуждата от синдиците предвид, че става въпрос за физически лица, които не са предприемачи и имат ограничен брой кредитори, средства и имущество. Те може да бъдат заменени от съдебните изпълнители, които да изпълняват тези функции под постоянния надзор на съда. У нас освен небезизвестните ЧСИ функционират и над 200 държавни съдебни изпълнители, които са с много ниска натовареност.
• Асоциацията е изпратила до правосъдния министър Георги Георгиев предложения за промени в предложения от МС законопроект. "Призоваваме министър Георгиев да не пести сили за законопроект, който да защитава интересите на добросъвестните граждани. Трябва да бъде инструмент за рестарт на живота, а не механизъм за допълнителна финансова репресия", подчертават от организацията.