Преговорите за съставяне на редовно правителство в рамките на мандата на 51-то Народно събрание постепенно започнаха да придобиват сравнително убедителен вид. Заявката, че ГЕРБ и ДБ ще оформят преговорната рамка, а БСП и ИТН ще се включат след това не предизвика негативни реакции от никого. Това де факто означава, че всеки от потенциалните участници в хипотетичното парламентарно мнозинство приема своята преговорна позиция, така както останалите му я отреждат. Оттук би следвало да предположим, че това ще се отнася и за ролята, която всяка една от формациите ще има, ако бъде конституиран редовен кабинет. Т.е. всяка формация ще се съобразява и ще напасва своята роля спрямо останалите и това ще е основата за диалог и комуникация между потенциалните партньори.

Именно като знак в тази посока следва да се разглежда отказът от страна на парламента да даде мандат на служебния премиер Димитър Главчев да подпише Декларацията за 10-годишно сътрудничество с Украйна в сферата на сигурността. БСП по принцип е против подобни инициативи, ИТН са с уклончиви нагласи в това отношение. ГЕРБ и ДБ винаги са подкрепяли подобен тип политика. В случая обаче всички се противопоставиха на намерението на Главчев да подпише и заявиха, че това следва да се направи от редовно правителство. Даниел Митов дори директно отбеляза, че в момента ангажирането с такъв документ може да се превърне в сериозно препятствие за самия преговорен процес. Независимо от това моментно решение обаче и ГЕРБ, и ДБ заявиха, че ако редовно правителство бъде сформирано, то тази декларация ще се подпише.

Подобна позиция единствено затвърждава разбирането, че преговорната рамка се оформя от ГЕРБ и ДБ, а останалите ще се включат активно едва след като тя вече е готова. Рамката обаче може и да не издържи, след като бъде оформена и тук определено следва да се каже, че се вижда един подводен камък, който би могъл да взриви преговорите дори и ако, на пръв поглед, те продължат да напредват. В случая схващането, че нищо не е договорено, докато не се договори всичко, е напълно валидно.

Иначе информацията, която засега излиза от преговорите е, че целта е създаването на антикорупционно и проевропейско правителство. Дори обаче 4-те формации да споделят някаква проевропейска визия, то в детайлите те определено се различават. Това може и да не е проблем при оформянето на преговорната рамка, но когато настъпи моментът за договаряне на конкретика, то потенциално може да се появи още един подводен камък. Ако ГЕРБ и ДБ са формациите с водеща роля в преговорите, би следвало те да отчитат още на този етап възможните препятствия и да разполагат със стратегия за тяхното преодоляване. За момента обаче изглежда, че по-скоро препятствията биват отлагани, отколкото да се мисли как ще бъдат преодолявани.

Проевропейската визия на евентуален кабинет следва да бъде осигурена от ГЕРБ и ДБ. Колкото до антикорупционната, тук най-значимата роля би била на ДБ. "Да, България", част от ДБ е формация, която възникна и се разви във връзка с необходимостта от реформи в съдебната система. Справедливото правосъдие е основен компонент на всички усилия, свързани с противодействието на корупцията и изкореняването на това явление от публичния сектор в България.

Ако правителството бъде брандирано като проевропейско, то това би означавало, че една от основните цели, с които то се създава, е влизането на страната ни в еврозоната най-късно на 01/01/2026. България вече е пълноправен и пълноценен член на Шенген, така че в едногодишна перспектива еврото е напълно реална цел. Времето за постигане и поддържане на формалните критерии е напълно достатъчно. Тази цел съвсем спокойно може да попадне в преговорната рамка на ГЕРБ и ДБ. Възниква обаче въпросът какво ще е поведението на БСП и ИТН, когато настъпи моментът за определяне на политиките за постигането на целта?!

БСП по принцип разглежда въвеждането на общата европейска валута у нас като част от неопределеното бъдеще. Колкото до ИТН назад във времето те са споделяли доста екстравагантни идеи по отношение на влизането ни в еврозоната. Дори в техните среди битуваше твърдението, че е необходим референдум по въпроса за еврото, на който те да гласуват за неговото приемане.

Това означава, че ИТН не мислят толкова за самото влизане в еврозоната, колкото използват темата за заиграване със страховете на хората и за разпалване на манипулациите, които се налагат и разпространяват от откровено антиевропейски вътрешни и външни фактори. Преговорите за редовно правителство най-вероятно ще покажат и това дали хората на Слави Трифонов могат да се откажат от екстравагантността си и да заработят за осигуряването на политическа стабилност в страната.

Въпросът за избирането на Борислав Сарафов за титулярен главен прокурор също ще окаже своето влияние върху преговорния процес. И това влияние по всяка вероятност ще носи негативен оттенък. Най-вероятно точно тази тема ще е решаваща за отношенията между ДБ и "Продължаваме промяната" (ПП). Може обосновано да се предположи, че ако Сарафов бъде избран и успоредно с това се появи редовен кабинет с участието на ДБ, то тази формация и ПП окончателно ще се разделят и всяка от тях ще поеме по своя път.

Не е напълно сигурно дали лидерите на ДБ желаят това, така че оттук също е възможно да произтекат известни препятствия пред формирането на редовно правителство и осигуряването на парламентарна подкрепа за него. Ако Конституционният съд бе решил, че ВСС с изтекъл мандат не може да избира главен прокурор, преговорите биха били с една идея по-леки. Ако обаче решението бе в обратната посока, то ДБ щяха да имат два варианта пред себе си. Или оттегляне от преговорния процес и оставане в коалицията ПП/ДБ, за да продължат усилията за осигуряване на реформи в съдебната система, или пък участие в коалиционно правителство, лидирано от ГЕРБ, и запазване на настоящата ситуация в съдебните институции и най-вече в прокуратурата. КС обаче отклони въпроса или по-точно въпросите и отказа да даде тълкувание.

ПП, независимо че се намират на този етап извън преговорния процес, имат своето влияние върху него. Като дори влиянието им има потенциала да се засилва с течението на времето и наближаването на момента за връчване на първия мандат от президента. Ако се получи такова развитие, че изборът на Сарафов бъде финализиран и ДБ решат да се изтеглят от преговорите, козът на ГЕРБ би бил подписването на декларацията за "санитарния кордон". Така формацията на Бойко Борисов не само ще задържи ДБ в преговорите, но ще вкара и ПП в тях.

Подобно развитие би било доста приемливо за ГЕРБ, защото хем 7-годишният мандат на Сарафов ще бъде гарантиран, хем Борисов ще има като свои партньори и ДБ, и ПП. С това обаче не идва краят на препятствията в преговорния процес. Не се знае какви точно биха били стъпките на ПП, ако влязат в него. В този смисъл не е невъзможно той да бъде върнат отново в изходната си ситуация и да се наложи да започне почти от начало.

Всичко това означава, че на този етап все още вероятността да не може да се състави редовен кабинет надделява над положителната хипотеза. Още едно възможно затруднение може да произтече от факта, че преговорите и разглеждането на бюджета за 2025 г. ще протичат успоредно след изтичането на ваканцията на депутатите и тяхното връщане в пленарната зала. Не би било изненада, ако се окаже, че формация, която се очертава да е опозиционна, е по-близка по темата за публичните финанси до някоя от преговарящите формации, отколкото самите преговарящи формации са близки помежду си по този въпрос.

За момента все още вниманието е насочено към преговорната рамка, а конкретиката е извън него. Това обаче не може да продължи до безкрай. Моментът на истината неизбежно ще настъпи. И ще даде отговор на всичко, оставено в "сивата зона". Засега е ясно, че времето за договаряне на редовно правителство постепенно изтича. Евентуалните поредни предсрочни избори се появяват в далечината като пролетен повик. А вероятността за обръщане на тенденцията постепенно се изпарява.