Аз не помня в тази зала по време на една визита да са били подписвани толкова много споразумение както тези, които днес бяха подписани между България и Русия.

Това каза българският президент Първанов по време на съвместна пресконференция с руския държавен глава Владимир Путин след подписването на стратегическите договори между двете държави. Действително, Гербовата зала на президентството беше изпълнена от министри, ръководители на възлови стопански организации, експерти и, разбира се, журналисти от България и Русия. Договорите, които бяха подписани днес са - План за съвместни действия за периода 2008-2009 г за сътрудничество в областта на туризма от руска страна. Договорът бе подписан от Владимир Стржалковски, а от българска Анелия Крушкова, председател на Държавната агенция по туризма. Министърът на културата Стефан Данаилов и ръководителят на Федералната агенция по култура и кинематография на Русия Михаил Шведкой подписаха и протокол за организирането и провеждането на фестивал на руската култура през 2008 г. в рамките на Годината на Русия в България. Основен договор за проектиране доставка и изграждане на АЕЦ Белене от българска страна договора се подписа от Любомир Велков, главен изпълнителен директор на НЕК, а от руска страна от Сергей Шматко, президент ЗАО «Атомстройекспорт». Подписа се и Спогодба за внос от Руската федерация на отработено ядрено гориво от изследователски реактор от българска страна Даниел Вълчев, вицепремиер и министър на образованието и науката, а от руска Сергей Кириенко. За фериботната връзка Варна - Кавказ от българска страна министърът на транспорта Петър Мутафчиев, а от руска Игор Левитин, министър на транспорта на Русия. В областта на културата, образованието, науката за 2008 - 2009 г. от българска страна подписаха вицепремиерът и министърът на външните работи Ивайло Калфин, а от руска Сергей Лавров, министър на външните работи на Русия. Най-очакваното Споразумение между правителството на България и правителството на Руската Федерация за сътрудничество при създаването на Газопровод за транзит на природен газ през територията на България /Южен поток/ подписаха от българска страна министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров и Виктор Христенко, министър на промишлеността и енергетиката на Русия. Другият договор, който се готви от години между съдружниците на международна проектна кампания по проекта на нефтопровода Бургас-Александруполис от българска страна подписаха Емил Коцев, изпълнителен директор на Техноекспортстрой, Любомир Денчев, изпълнителен директор на Булгаргазхолдинг, от руска страна Дмитрий Евстратов, генерален директор на тръбопроводен консорциум Бургас - Александруполис и от гръцка страна Петрос Каландзис, президент на Хелпе-Траки и министъра на развитието на Гърция Христос Фолиас. БГНЕС припомня сключените споразумения, за да акцентира на мащаба и важността за страната на може би последното официално пътуване в чужбина на руския президент Владимир Путин. Особено любопитство проявиха присъстващите български представители на институциите и медиите към личността на вицепремиера на Русия Дмитрий Медведев, определен от Путин за негов приемник като държавен глава. Междувременно руската преса съобщи, че той се ползва с 76% подкрепа от руските избиратели.
В изявленията си на пресконференцията след подписването на договорите и двамата президенти подчертаха, че става дума за някои договори, които се подготвят с години нефтопровода Бургас - Александруполис. Още по-стара е историята на проекта за АЕЦ Белене. Първанов заяви, "ние успяхме в рамките на месеци да постигнем договорености за изключително благоприятното развитие на българската икономика". "По някои от тези преговори не бе лесно подписването на договореност, постигнахме компромис, който защитава интереса и на двете страни. И смятаме, че защитават интереса на двете страни”. Според Първанов "става дума за проекти с европейски измерения". "Бяхме и днес сме свидетели на определена съпричастност на европейски страни към някои проекти. Важна стъпка в политиката на диверсификация на енергийния сектор”. Първанов заяви, че с подписаните днес енергийни споразумения България е успяла да постигне голям шлем. Многобройни са икономическите и социалните измерения на тези проекти, каза Първанов и подчерта фактора сигурност - един такъв проект означава сигурност. Аз оценявам високо, това че руската страна прие предложението по големия въпрос за собствеността на българска територия и лично аз смятам, че ще срещне одобрение в нашата страна. В тази посока Владимир Путин заяви, че обръща специално внимание на факта, че в бюджета на Руската Федерация са предвидени 3,8 милиарда евро за АЕЦ „Белене“. Той допълни, че това може да стане под формата на кредит. Резултатите на състоялите се днес преговори показват, че руско - българските отношения се развиват във възходяща линия във всички насоки."Днес ние успяхме да договорим много важни проекти и това не би било възможно, ако не бяхме сигурни партньори. Нашата среща е белязана с голямо събития 130-та годишнината от освобождаването на България от османско иго и възстановяването на нейната държавност", каза Владимир Путин. Според него деловото сътрудничество ще е приоритетно. Потвърждение затова е стабилният ръст на търговията. За 10 месеца за м.г. търговският оборот между двете страни нараства с 22% и е от 3,4 милиарда долара. Ние виждаме тук и проблеми с това, че руският износ е в суровини. И българският износ изглежда по-привлекателен, защото в него 33% са за машини за високите технологии, 22% на винарство. Разширяване на структурата на износа е една от най-важните задачи. Според държавния глава на Руската федерация усилията ще бъдат концентрирани в крупни съвместни проекти. Особено ще подчертая важността за АЕЦ Белене, Южен поток и Бургас-Александруполис, каза Путин. “Ние смятаме, че реализирането на тези проекти ще повиши енергийната безопасност на Европа и Балканите. При реализирането на енергийните проекти България ще става едно от важните звена от енергийната схема. Добри перспективи са инвестициите в туризма. Междурегионално сътрудничество има. Руско-българските отношения традиционно се отличават Този ценен капитал трябва да се заработи напълно. Бих искал да отбележа, че е подписан пакет от документи за по нататъшно развитие на отношенията между Русия и България, каза Путин.
Два особено важни въпроси засегнаха двамата държавници по време на пресконференцията, зададени им от журналистите. За българските архиви въпросът беше на журналист от България. Не виждам проблем за достъпа на българските учени до архивите, каза руският президент. Но той допълни, че проблемът е в друго, в предаването на архивите на българската страна. Става дума за архивни документи от времето на Втората Световна война и Студената война, свързани с България. През 1958 година значителна част от тези архиви беше предадена на България, уточни Путин. Той припомни, че през 2004 г. отново е повдигнат въпроса за останалата част на този архив. Той каза, че от руска страна са помолили тази молба да бъде официално писмено формулирана, но не са получили все още такава. Ако постъпи официална молба ще я разгледаме, по най-доброжелателният начин, посочи руският държавен глава. Според Първанов има направено предложение от неправителствена организация, подкрепено от известни български историци, за връщане на архивите в страната ни. Исканията са за връщането на архивите, конфискувани след Втората световна война, при това става дума за архиви от заседанията на МС, някои военни документи, поясни Първанов и каза, че сега е важно да уточним предмета на искането си към Руската страна. Той изтъкна, че и като историк е коментирал въпроса с руския си колега и му благодари за разбирането. Първанов обеща българската страна да направи своето конкретно писмено искане. По темата за Косово въпросът зададе журналист от руския «Независимая газета». Преговорите за статута на Косово трябва да продължат за да се намери компромис. Едностранното обявяване на независимост на Косово е извън правилата, то е неморално. Ние няма да подкрепим подобна стъпка, подчерта държавният глава на Русия. Позицията на България по Косово е известна, подчерта българският президент Георги Първанов. За нас е много важно да постигнем единство в рамките на Европейския съюз по въпроса за Косово, заяви Първанов. Той изтъкна, че Косово не трябва да бъде разделителна линия в ЕС. Ние съзнаваме рисковете от преждевременното решение на въпроса, посочи Първанов.
В Гербовата зала на президентството присъстваха и представители на Гърция, между които и министърът на развитието Христос Фолиас, както и директорът на италианската ЕНИ, която от днес има обща компания с руския Газпром, регистрирана в Швейцария за проектната строителна дейност по реализацията на «Южен поток» Паоло Скарони. Обобщено – българо-руските отношения особено в сферата на икономиката и енергетиката не са нещо отделно и различно от активното ни присъствие като членове на Европейския съюз. Бъдещето ще покаже какъв е бил днешният ден за развитието на България като равноправен партньор на една от великите световни не само икономически сили. /БГНЕС