В България се наблюдава сериозно поскъпване през последната година, като потребителската кошница е скочила с 9%. Страната ни е лидер в ЕС по ръст на цените на горивата, като дизелът достигна средна цена от 1,77 евро към края на април.

За нормален живот на един работещ вече са нужни 818 евро месечно, а за издръжката на двама работещи с едно дете са необходими над 1470 евро на месец. Цените на основните продукти продължават да растат, като някои стоки от първа необходимост регистрират ежеседмични скокове.

Оказва се, че България е "шампион" по поскъпване на бензин и дизел в целия Европейски съюз. И не само. Поскъпват редица зеленчуци, месо и млечни продукти.

Тиквичките отбелязват ръст от близо 30%, зелените чушки са поскъпнали с над 10%, а краставиците с над 6%. Данните на КНСБ сочат, че ръстът на цените на храните продължава да изпреварва темпа на нарастване на доходите в страната.

През първите месеци след приемането на еврото търговските вериги декларираха липса на основания за необосновано поскъпване, като фокусът бе върху плавното адаптиране на цените. И въпреки това всичко поскъпва. Зелената салата е скочила с 20%, например. В края на април се отбеляза частично успокоение на цените на едро, но крайните цени за потребителите остават високи. Освен това през първите месеци на годината у нас се наблюдава значително поскъпване в сектора на услугите, като темпът им на растеж изпреварва този на потребителските стоки.

Ето кои услуги отчитат най-сериозен ръст според последните данни от Националния статистически институт:

• Бижутерски и часовникарски услуги: Рекордно поскъпване от 35%
• Ветеринарни услуги: Ръст от 25%
• Фризьорски услуги: Увеличение от 18%
• Ресторанти, хотели и развлечения: Поскъпване с над 9%
• Застрахователни и финансови услуги: Месечен ръст от около 1.9% в началото на годината
• Ремонтни и шивашки услуги: Наблюдава се лъвски скок в цените поради комбинация от външни фактори и намаляващо предлагане , като се отчита и недостиг на кадри

Като основни причини за поскъпването се посочват инфлационният натиск, а годишната инфлация към март 2026 г. е 3.3%, но услугите са основният двигател за нейното ускоряване.

Сред другите причини е липсата на кадри. Свиващото се предлагане в сектори като ремонтни дейности и занаяти тласка цените нагоре. Разбира се има и субективни фактори, отговорни за поскъпването, което голяма част от хората усещат чувствително по джоба си.

Държавата въвежда пакет от извънредни и регулаторни мерки за справяне с инфлацията и високите цени на основните стоки и енергията. Основните акценти включват контрол върху цените на храните, но ако попитаме потребителите, болшинството ще кажат, че ефект от тях няма и явно са нужни по-крути мерки за овладяване на обедняването.

И още от мерките на държавата- небитовите потребители получават компенсация в размер на 50% от разходите за електроенергия над определен праг, като оценката вече се прави всеки месец за по-бърз ефект върху крайните цени. Актуализирана е методиката за индексация на договорите при инфлация, за да се гарантира изпълнението на инфраструктурни и държавни проекти.

Политически формации предлагат временно намаляване на ДДС върху горивата и таван на цените на бензина и дизела, които отчитат висок ръст, но име известна съпротива към тях заради съмнителна ефективност. Линията на бедност е определена на €390.63, което автоматично повишава размерите на месечните социални помощи и целевите помощи за отопление.Предоставени са допълнителни плащания за пенсионерите като Великденски добавки и за Коледа.

Как обединяват европейците

Европа е изправена пред значителни икономически предизвикателства, като поскъпването обхваща ключови сектори, а България често заема водещи позиции в тези негативни класации.

Както стана ясно, България е лидер в Европейския съюз по най-голям процентен ръст на цените на дизела и бензина. В периода между февруари и април дизеловото гориво в страната е поскъпнало с цели 43%. За сравнение, в големите икономики като Франция и Германия ръстът е по-нисък съответно 36% и 23%. Въпреки резкия скок, номиналните цени в България все още остават сред най-ниските на континента.

България е на челна позиция в Европа и по поскъпване на имотите. Този тренд продължава да оказва натиск върху пазара на жилища, като България изпреварва много други европейски държави по темп на растеж на цените. Европейските фондови пазари отчитат нестабилност поради рязкото поскъпване на петрола на световните пазари.

Положителна тенденция се наблюдава при електроенергията, където широкото навлизане на възобновяеми енергийни източници е помогнало за намаляване на цените с около 25% през последните две години. Макар че средните заплати в ЕС са се повишили с близо 22% за периода 2020-2025, инфлацията продължава да бъде основен фактор, определящ реалната покупателна способност.

Европейските държави прилагат разнообразни стратегии за овладяване на високите цени на храните, които варират от директни регулации до данъчни облекчения. Фокусът е върху борбата със спекулата и облекчаването на потребителската кошница чрез различни механизми.

1. Тавани на цените и ограничения на надценките

Някои държави въвеждат директни ограничения върху цените на основни стоки:

Хърватия въведе задължителни ценови тавани за олио, мляко, брашно, захар, пилешко и свинско месо, за да предотврати спекулативно поскъпване след приемането на еврото.

Гърция прилага мерки срещу спекулата, които целят намаление на цените с до 20% за определени продукти. Властите там ограничават възможността за прекомерно печалбарство от страна на търговците.

Съседни на България страни налагат максимални надценки от до 20% по цялата верига от производител до магазин. И у нас се коментира подобна мярка, но бизнесът се съпротивлява, а на политиците май не им стиска да я въведат. Икономистите са скептични, че тя ще реши генерално проблема.

2. Данъчни облекчения (ДДС и акцизи)

Намаляването на данъчната тежест е често използван инструмент за незабавно облекчение.

Испания приложи намалена ставка на ДДС от 4% за основни храни, за да подпомогне домакинствата в периоди на висока инфлация.

Германия и Полша също предприеха действия чрез намаляване на ДДС и акцизи, комбинирани с облагане на свръхпечалбите в енергийния сектор, което косвено влияе на производствените разходи за храна.

3. Смекчаване на разходите за производство

Европейският съюз и националните правителства се опитват да намалят входните разходи, за да стабилизират крайните цени. Европейската комисия предлага на държавите членки да намалят данъците върху електроенергията и да използват държавна помощ, за да смекчат шока за бизнеса и потребителите. ЕС поставя и цели за намаляване на пилеенето на храна до 2030 г., което в дългосрочен план оптимизира ресурсите и помага на около 40 млн. души, които не могат да си позволят качествена храна.

Според данните на Евростат значителна част от населеното на ЕС остава изложена на риск от бедност или социално изключване.

И още от мерките на Европа:

Европейски социален фонд плюс е основният инструмент на ЕС за инвестиране в хора, насочен към подобряване на достъпа до заетост, качествено образование и борба със социалното изключване. Директивата за адекватни минимални работни заплати цели да гарантира, че трудът осигурява достоен стандарт на живот във всички страни членки.

У нас Директивата е добро пожелание чрез прилагане на мерки за подобряване на конкурентоспособността се цели запазване на работните места и доходите на европейските граждани. ЕС въвежда предпазни мерки при международни договори , като предвижда вносни мита, ако евтиният внос дестабилизира пазара на храни.

Как в миналото светът се е справил с обедняването и поскъпването

Исторически погледнато, мерките за справяне с обедняването са еволюирали от религиозна благотворителност до сложни държавни системи за социална защита. Така например през античността и средновековие водещи са благотворителността и общностната помощ.

В тези епохи бедността се е разглеждала като неизбежна част от съдбата, а мерките са били предимно на доброволни начала. Институции като Християнската църква чрез манастири и църкви и Ислямът чрез системата Закят са били основните източници на храна и подслон за бедните.

Гилдиите и селските общини са предоставяли взаимна помощ на своите членове при болест или старост. През ранната модерна епоха се появява регулацията и "Законите за бедните".

С разпада на феодализма и нарастването на градската бедност, държавата започва да се намесва по-активно. Английските закони за бедните от 1601 г. са първият систематичен държавен подход, който разделя бедните на "достойни" (болни, възрастни) и "недостойни" (способни за работа, но мързеливи).

Въведени са трудови домове. По време на глад държавите често са налагали максимални цени на хляба и зърното, за да предотвратят бунтове. По време на индустриалната революция се раждане на социалното осигуряване, тъй като масовото обедняване на работническата класа през XIX век налага нови решения.

Например реформите на Бисмарк от 1880-те представляват първото в света задължително социално осигуряване - за болест, злополука и старост. Това полага основите на модерната социална държава. Работниците започват да се организират за по-добри заплати и минимални стандарти на труд през профсъюзите. И ето идва социалната държава.

След Голямата депресия и Втората световна война се появяват ключови модели като докладът "Бевъридж" във Великобритания през 1942 г., който предлага цялостна система "от люлката до гроба", включваща безплатно здравеопазване и универсални социални помощи.

Друг пример са кейнсианските мерки - държавни инвестиции за постигане на пълна заетост, за да се предотврати масовото обедняване при икономически кризи.

Днес мерките са по-диверсифицирани и често насочени през помощи, които се дават срещу определено поведение например децата да посещават училище. Въвеждат се активни мерки на пазара на труда като преквалификация и субсидирана заетост вместо просто изплащане на помощи. Въведен е минимален доход, който гарантира базов стандарт за оцеляване, често съобразен с прага на бедност.

И така политиците и експертите разполагат с богат набор икономически механизми, с които да се справят с негативните тенденции на масово обедняване и поскъпване.

Видно, светът е оцелял и при доста сериозни кризи, войни, тежки бедствия. Едва ли някой в България очаква да открием топлата вода. Просто "великите умове" трябва да се вземат в ръце и да вземат решение кое е най-удачно като мярка за родната действителност.

Иначе излиза, че мярката, която у нас най-често се прилага е "какво от това". Но и безгранично търпение си има граници, а бедните и гладни народи често са налагали своите мерки с кървави революции. Защото гладът е водеща сила или както гласи българската поговорка: "Гладен човек лошо гледа."