Зад внушително дървено бюро в София, в сграда, която някога е подслонявала статуя на Ленин, човекът, който председателства групата на 20-те финансови министри от еврозоната, внимателно подбираше думите си.

„Силно съм убеден, че България ще се присъедини към еврозоната през 2025 г.“, каза Паскал Донахю. „Въпросът е кога вашата страна ще въведе еврото като своя валута, а не дали.“

Посещението на Паскал Донахю целеше събиране на подкрепа за колебливата кандидатура на България да стане 21-вата страна, използваща еврото, но се оказа, че не е била в подходящ момент.

Експерти и политици, които говориха с POLITICO, са убедени, че целевата дата 1 януари 2025 г. няма да бъде изпълнена – не само поради политическите сътресения в България, но и поради постоянната инфлация и липсата на обществена подкрепа.

„Намираме се по средата на политическа криза“, каза българският евродепутат социалист Петър Витанов. Това би направило невъзможно“ страната да се присъедини към еврозоната до началото на годината. „Наистина не знаем какво ще бъде следващото правителство и дали това ще бъде един от техните приоритети“, каза той.

Дори преди правителството да падне, страната сигнализираше, че може да пропусне планираната дата за влизане. Тогавашният премиер Николай Денков каза през януари целта „не е свещена“. Първоначално България възнамеряваше да се присъедини към общата валута в началото на 2024 г., но трябваше да отложи тази цел една година назад в началото на миналата година, тъй като все още не отговаряше на критериите за присъединяване.

Януари 2026 г. „най-рано“ би било по-реалистично предвид техническите предизвикателства, свързани с преминаването към национална валута, според Синция Алчиди, старши научен сътрудник в базирания в Брюксел мозъчен тръст CEPS.

Българският евродепутат Ева Майдел от дясноцентристката ЕНП заяви, че е „оптимист за дата на присъединяване през 2025 г.“, добавяйки, че „може да е 1 януари, може и по-късно“.

Преди присъединяването към еврозоната страните се оценяват от Европейската централна банка, преди финансовите министри на ЕС, евродепутатите и правителствените ръководители да обсъдят въпроса.  

„Критериите за конвергенция“, на които една страна трябва да отговаря, за да се класира, включват наличие на стабилен обменен курс, постигане на целите за държавния дефицит и съотношението на дълга и привеждане на националното законодателство в съответствие със законодателството на ЕС. Следващият доклад на ЕЦБ за България, който ще определи дали е готова да се присъедини, се очаква преди лятото.

Инфлацията остава проблем. За да се присъедини, България се нуждае средно от не повече от 1,5 процентни пункта над нивото на трите „най-добре представящи се“ страни от ЕС. „Единственото препятствие за България са критериите за инфлация“, твърди Жолт Дарвас, старши сътрудник в базирания в Брюксел икономически мозъчен тръст Bruegel. Текущата прогноза на страната за инфлация от 2,9 процента през 2025 г. би може да значи, че България може да се присъедини през 2026 г., каза Дарвас.

На теория София ще поиска нов доклад за конвергенцията от ЕЦБ към края на тази година, който ще съдържа достатъчно ниска инфлация, за да може да се присъедини към средата на 2025 г. Но на практика е под въпрос дали това би било осъществимо.

Сред политическата класа на България членството в еврозоната е нещо желано. Но обществеността се оказва по-трудна за убеждаване. В проучване на Евробарометър миналата година българите съобщават за по-ниска от средната подкрепа за присъединяване и по-висока от средната загриженост относно проблеми като неправомерно ценообразуване по време на прехода. Високопоставени служители на ЕС казаха пред POLITICO, че спонсорираната от Русия дезинформация играе ролята на тази непопулярност на еврото.

Но въпреки продължаващата публична подкрепа на ЕС за целта от януари 2025 г., високопоставени служители признават частно, че това почти сигурно няма да се случи.

Както каза един от тях: „Изключено е“.