Днес Православната църква почита паметта на Св. Харалампий Чудотворец, епископ Магнезийски. Празникът в българската народна традиция е един от последните в зимния празничен цикъл. От този ден народът започвал да обработва земята, след като зимата си е отишла със Св. Атанас.

Св свмчк. Харалампий живял през II век в Магнезия, Мала Азия, в епохата на жестоки гонения срещу християните. Той бил много праведен и още приживе показал своята святост, разпространявайки Божието слово. Не след дълго станал епископ. В края на своя живот бил подложен на жестоки мъчения от римския император Септимий Север, за да се откаже от Христовата вяра. Той оставал непоколебим, а вярата му лекувала всичките рани и всяка сутрин те зараствали по чуден начин. На 113 години издъхнал, преди да бъде посечен от меча.

Паметта на Св. Харалампий особено се почита от нашия народ, както заради молитвеното му застъпничество пред Бог за болни, страдащи духовно и телесно, така и като закрилник на пчеларите и проводник на Божията благодат над пчелния мед.

На този празник не се върши никаква домашна работа, да не се разсърди светецът и да пусне болестите. Само жените месели обреден хляб с орнаменти кръст, няколко пъпки (чумата), и по края на питата - венец, символ на здравето. Докато ставал хляба, носели мед в църквата да бъде осветен на специална празнична литургия. С този мед се ядяла питата, чупела се за здраве, а меда пазели като цяр до догодина. На днешния ден се прави и освещаване на меда. Всеки, който иска да има мед за цяр или просто благословен, го носи в църквата и свещеникът чете молитва.