„По-важно е Кирил Петков да се разведе с държавата, а не с жена си“, коментира пред „Труд“ криминалният психолог Росен Йорданов по повод осветената любовна история между премиера Кирил Петков и шефката на кабинета му и говорителка на правителството Лена Бориславова.

Според Йорданов тази връзка компрометира не само безпристрастността в решенията на правителството, но и йерархията, субординацията и много други важни за управлението на държавата принципи. Експертът е категоричен, обаче, че родният сексскандал не може да се оприличи на аферата Клинтън-Люински или Мерилин Монро-Джон Кенеди, защото Бориславова има пряко участие във властта и връзката й с премиера касае оперативното управление на държавата.

„С еротичното и еротичният смисъл на властта от древни времена тя е описвана като един от най-мощните афродизиаци, особено за мъжката половина на човечеството. Защото всъщност властта е онова, което съсредоточава като символ много важни, фундаментални бих казал за оцеляването неща като разпореждане с благата, възможност да влияеш на другите и ред други такива елементи, които са определящи за живота. Затова и хората, които поемат властта, и тези, които гледат към властимащия, имат усещането за подем и нарастване на възможностите“, отбелязва криминалният психолог.

По думите му в нашите географски измерения някой властимащ мъж да има любовница или любовна афера, не е сигурно, че ще има отрицателен знак. Психологът дава пример с френския президент Франсоа Митеран, който дори има извънбрачно дете, което не е попречило на неговата политическа кариера. За него родният сексскандал по-скоро потвърди съмненията за особената значимост на шефката на кабинета на министър-председателя, за нейното особено влияние във властта.

„Прокрадва се едно съмнение в мен, че любовта при нас по-често се появява под формата на някакъв бабаитлък, на някакъв вид украшение, някаква брошка на възможностите, които съответният мъж е постигнал. И не съм сигурен, че е толкова често срещано един мъж да взема генерални решения, свързани с него, и да се откаже от властта за сметка на любовта, ако това е дилемата. По-често е обратното. Любовта е като някакъв вид украшение, което стои до властта“, отбелязва Йорданов относно бъдещите последствия за участниците в сексскандала по високите етажи на властта у нас. Той е убеден, че изневярата на премиера Кирил Петков няма да има в обществото отзвука на аферата Клинтън-Люински.

„Властта не е само сексуален афродизиак, тя е много по-мащабен афродизиак. Ако погледнем прагматично, нищо не накърни интересите на американското общество от тази афера, освен че създаде един семеен проблем и накърни приятната илюзия и заблуждение, че американският президент е морален. Това бе една неудобна истина, която разкри истинското измерение на нещата на прехода между две епохи. Знаете и в България колко бе срамно преди човек да се разведе и да си дете на разведени родители, но днес статистиката сочи, че в повечето случаи е по-скоро рядкост да си дете на родители, които имат стабилен брак“, уточнява психологът.

За него уникалното в сегашния случай Петков-Бориславова е, че става дума за пряко влияние върху процесите в държавата.

„Може да е и благотворно влиянието, но някак съвсем легитимно се задава въпросът доколко дадени решения и преценки са били максимално обективни и рационални, и доколко са били повлияни от любовния подтекст, който се е завихрил в Министерския съвет... Не мисля, че времената, в които живеем, се отличават с някакъв особено висок морален стандарт, така че това изобщо ще се отрази по някакъв начин, по който ние си мислим. Защото ние пренебрегнахме с огромна лекота факта, че Петков е първият премиер в историята на България, който е нарушил Конституцията. Много граници на морала и на нормалността бяха прекрачени", смята експертът.

Той подчертава, че в сегашната ситуация много важно ще бъде как обществото ще интерпретира и как хората са разчели поведението на Слави Трифонов пред „Дарик радио“.

„Като човек, който 25 години се е занимавал с лъжата смятам, че за много от нещата той не лъжеше. Оставам настрана това дали одобряваме или не, дали е правилно или грешно. Но почти за всички неща не мисля, че неговото поведение беше поведение на човек, който лъже. По-скоро беше искрен“, изтъква психологът.