Пикът на грипа ще бъде в края на януари и началото на февруари. Това каза пред bTV Radio проф. Радостина Александрова, вирусолог от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките.

„По принцип януари и февруари са най-силните месеци в разпространението на грипа, говорим за нашата част от света, тъй като сезонността при грипа и при останалите респираторни инфекции е толкова по-добре изразена, колкото повече се отдалечаваме от екватора. Това е периодът, в който е най-силно изразен и като една вълна преминава и останалите респираторни инфекции като че ли също отстъпват, докато той се намира в своя апогей, да го кажем образно.“, посочи проф. Александрова.

„Ако не се чувстваме добре, да си останем вкъщи, независимо дали става дума за грип или за която и да е друга инфекция по което и да е време на годината – това е едно от основните изисквания. За грипа трябва да помислим по-рано, така че да предвидим поставяне на ваксина,  защото въпреки всичките й недостатъци, тя е най-добата защита, с която разполагаме.“, препоръча тя.

„За грипа е характерно много рязкото начало,  така както човек се чувства съвсем добре, здрав напълно, изведнъж буквално се стоварва, чувства се изключително изтощен и качва много висока температура, 38-38,5 градуса и нагоре.  Това става изведнъж, след това се появяват и другите симптоми, така че няма постепенно разгръщане, а  буквално ни стоварва, хрема, главоболие, болки в мускулите, ставите, очните ябълки, много неприятна суха кашлица, болки в гърлото. Повечето хора знаят от първа ръка за какво става дума, когато говорим за грип.“, каза проф. Александрова за симптомите на грипа.

На въпрос за промените, които настъпиха по отношение на разпространението на грипа по време на Covid, тя коментира:

„Ние все още не сме успели да си отговорим на доста въпроси, свързани с това защо повечето инфекциозни агенти, не само вируси, които имат сходен начин на разпространение, защо те се скриха,  защо изчезнаха, дали отговорни за това бяха само и единствено противоепидемичните мерки, които бяха взети или така наречените взаимоотношения между микроорганизмите, за които ние много добре знаем, че съществуват, но не толкова добре познаваме, защото те са доста сложни, влияят се от много фактори. Изобщо това е един пъзел, в който има толкова много парченца, че ние все още не разполагаме с цялата картина. Но да, имаше един период, в който знаем, че грипът го нямаше, нямаше го и респираторно-синцитиалния вирус, след това започнаха да се завръщат, не само те, като че ли всяко едно тяхно завръщане след това беше съпроводено с доста шум. Спомнете си колко много говорехме и за респираторно-синцитиалния вирус, и за грипа, и за варицелата и за стрептококите, просто защото всички те си имат своя логика на разпространение, на поведение, която очевидно беше нарушена от Covid-19 и тези трусове след това продължиха ,докато се върнем до времето, което е било преди епидемията. Така или иначе, Covid-19 се отрази не само на нас хората, но успя да размести доста пластове в този микросвят, и ние продължаваме да изучаваме какво точно се случва между микроорганизмите.“