Множество знаци, свързани с Божията майка, са открити при археологическите разкопки на вътрешния град в крепостта Калиакра през последните години, съобщи на пресконференция в Каварна ст.н.с. доц. д-р Бони Петрунова, зам.-директор на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН.

Специалистите смятат, че всички данни за откритата втора църква в крепостта дават основание да се предполага, че неин патрон е Св. Богородица.

Доц. Петрунова съобщи, че точно на Успение Богородично археолозите са открили оловен печат, който се определя като най-добрата находка това лято.

От едната страна на печата е изобразена Божията майка, от другата - монограмът на собственика.

Находката е доказателство, че през 5-6 век след Христа на Калиакра се е водила оживена кореспонденция.

Проф. Иван Йорданов, един от най-добрите ни специалисти, се е заел да разчете и откритите надписи. Според него такъв печат досега не е намиран у нас.

Времето, към което е датирана уникалната находка, съвпада с периода на голямото въстание на федератите. Според сведенията водач на въстаниците е бил Витилиан, настанил се в крепостта Калиакра, разказа археологът.

Легендите твърдят също, че там е имало прабългарско присъствие, а според преданията около 60 хил. византийски войници са намерили смъртта си, хвърляйки се от стръмните скали.

Преди това пред стените на крепостта шамани са извършили ритуални танци, което е било последвано от падането на тежка мъгла. Именно в този момент загиват голям брой византийски войници.

Във всички случаи печатът влиза в съкровищницата на българското културно наследство, като находката ще бъде част от колекцията на Историческия музей в Каварна, подчерта доц. Бони Петрунова.

Екипът й от миналата година проучва втората църква във вътрешния град.

Около църквата е разположен некропол на богатите граждани на столицата на Добружанското деспотство.

Проучени са над 70 гроба, в които са открити около 20 златни и позлатени накити и елементи за украса, сребърни пръстени и обеци и отново голямо количество монети.

“Некрополът се оказа много богат, каза доц. Петрунова. Археолозите смятат, че на това място е била погребвана аристокрацията на Калиакра.

Тази църква и съседната са били свързани със самия владетелски дом.

При проучванията е достигната дълбочина, така че да може да се проучи античният пласт. Отдолу е излязла огромна антична сграда от времето на града Акре (един от големите градове, споменавани в Пътеводителя на Хиерокъл и въобще през целия период, когато Добруджа се е наричала Малка Скития).

Предполага се, че става дума за част от голяма административна сграда. /Vesti.bg