Стотици граждани посрещнаха българския патриарх Даниил в Шумен. Той отслужи молебен в двора на Голямата базилика в Плиска, в рамките на празненствата по повод 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на глаголицата.

В двора на Голямата базилика в Плиска патриархът каза: 

"Този решаващ избор, това не просто държавническо, но и светогледно - имащо отношение към вечността, решение на светия наш покръстител нерядко е било подлагано на съмнение и дори охулване. И днес сред нас могат да се чуят гласове на осъждащи принадлежността ни към светото и спасително православие, към вярата, която ни е съхранила през вековете и която и днес продължава да формира духовния, културния и цивилизационния облик на нашия народ. Ако днес не харесваме това, което сме, то причината за това следва да потърсим в самите себе си". 

Честванията започнаха на 1 май във Варна и продължиха в петък в Плиска. В корпус Едно на Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" пък беше представена пленарна научна сесия, посветена на двете годишнини.

На службата в Шумен по-рано дойдоха бяха много граждани и официални гости, сред които и вицепрезидентът Илияна Йотова. По-рано днес тя откри изложбата "Азбука и история" в Регионалната библиотека в Шумен. Експозицията представя етапите в развитието на глаголицата и кирилицата.

В обръщението си към участниците в научната сесия, посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата, която се провежда в Шуменския университет българският патриарх и Софийски митрополит Даниил каза, че наш дълг е съхраняването на стореното от св. княз Борис Михаил, на светите братя Кирил и Методий, на техните приемници във времето, като прославяме тяхната памет и изследваме с усърдие тяхното дело. Патриархът допълни, че трябва да бъдем достойни техни подражатели и продължители, защото тяхното дело е свято и свещено.

Негово Светейшество подчерта личния и държавнически избор на св. княз Борис Михаил, предприетото от него за укрепването и утвърждаването на християнството и църквата у нас, както и за последвалия небивал разцвет на духовността и книжовността, които продължават да бъдат обект на изучаване и осмисляне и до днес. По думите му образът на покръстителя, съхранен в историческите извори и в паметта на църквата, и до днес запленява. Патриархът акцентира върху духовната красота и величие на владетеля, размаха и мащабите на неговата визия за България, която във всяка историческа епоха да се конкурира с най-високите образци на християнска държавност, запазвайки в същото време собствено лице, собствена духовна и културна традиция. Делото на св. Борис Михаил е колосално, чутовно и до днес оставя пред нас като постоянна задача и свещен дълг към светлата му памет и към всички, които с усърдност и ревност са отдали своите сили и таланти, и целия си живот за изграждането и пребъдването през вековете на християнска България, допълни патриархът.

Той подчерта още, че началото на избора на княз Борис е личното му смирение и решимост да се поклони и да следва Божия закон. Това в личен план е чутовният подвиг на владетеля, посочи патриархът, който уточни, че така земният владетел се е покорил на Небесния цар. За езическия владетел, който е и върховен жрец, отказът от духовната власт е огромно предизвикателство, посочи патриархът. И допълни, че по подобие на Константин Велики, княз Борис успешно е извървял този път, а това е предизвикателство и за всеки един от нас в личен план.

Научната сесия, посветена на 1160 години от покръстването на България и 1170 години от глаголицата в Шуменския университет, бе открита от вицепрецидента Илияна Йотова. Сред гостите на откриването на пленарната научна сесия в Шуменския университет бяха още Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, областният управител на Шумен Катя Иванова, генералният директор на БТА Кирил Вълчев, ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, ректорът на ШУ проф. Наталия Витанова, владици от Светия синод, кметът на Шумен Христо Христов, учени, общественици.