Чистосърдечната помощ е истинско милосърдие, каза предстоятелят на БПЦ

Когато извършим едно безкористно дело в помощ на някой човек, тогава сърцата ни се очистват от егоизъм, от себелюбие, от пристрастие, от користолюбие и от алчност - безкористното добро е истинско милосърдие. Това каза българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, който днес възглави света литургия в храма „Св. св. Кирил и Методий“ в София.

В проповедта си патриархът говори за смисъла на Възкресението и за духовната радост на апостолите след срещата им с възкръсналия Христос. Той припомни думите от Тайната вечеря, че учениците първоначално ще скърбят, но по-късно ще се изпълнят с радост: „Христос изпълни сърцата на апостолите и на всички свои ученици с радост и те тогава разбраха, какво им беше казал на Тайната вечеря, че светът след малко ще се зарадва, а те ще бъдат натъжени, но след това, когато го видят, ще се изпълнят сърцата им с радост и тази радост никой няма да може да им я отнеме".

По думите му тази радост най-напред е била преживяна от жените мироносици – първите свидетели на Христовото Възкресение.

„Светите евангелисти изброяват имената на някои от тях – Мария Магдалина, Мария Яковова, Саломия, Йоанна и други жени, които още отначало следвали Господа и помагали в каквито нужди имат и Той, и апостолите. Те, които малко пъти се споменават в Светото евангелие, сега се удостоиха първи да видят възкръсналия от мъртвите Свой учител и Спасител“, посочи патриарх Даниил.

Той каза, че "църковното предание ни казва, че Господ първо се явил на своята майка, която не се отделяла от гроба, и тя първа видяла своя син, но в утрото на третия ден след Неговото разпятие, жените мироносици били при кръста Христов“.

В отделен акцент от проповедта си патриархът подчерта тяхната духовна смелост и преданост: „Сърцата на жените мироносици имат тази велика всеотдайност, признателност, привързаност, обич, любов към Спасителя, така че нищичко друго не ги интересува в тези страшни мигове. Единствено те не се уплашили от заговора срещу Господ Иисус Христос, от заплахите, от стражата, която била там, и със сърца, изпълнени с преданост и любов към Спасителя, те били по Него в този най-страшен час, когато всички останали човеци Го били оставили“.

По думите му тяхното свидетелство показва „всеотдайност, признателност и любов, които не се пречупват дори в най-тежките моменти“.