"Парите за отбрана у нас може да достигнат 2.5 процента от БВП в следващите няколко години. Сега за сектора отиват около 2 процента. Харченето за модернизация не би повлияло на постигането на дефицит до 3 процента, нужен за еврозоната". Това обясни пред БНР Павлин Русанов.

Близо 25 години той е човекът, който стои зад планирането и управлението на ресурсите за отбрана във военното ни ведомство.

Русанов коментира дали се очакват проблеми при финансирането на модернизационните проекти, ако няма бюджет за тази година.

"По предварителни данни през 2024 година България достигна ниво около 2%. Държавите членки на НАТО –  23 от 32 държави, достигнаха и надминаха двата процента. Това е един от параметрите, който беше заложен на срещата в Уелс. Вторият беше от тези разходи минимум 20% да отиват за превъоръжаване и модернизация. 

Ние разработихме Национален план за достигане на два процента за разходи за отбрана от БВП през 2024 година. Там беше заложено, че вътрешното разпределение на тези разходи за отбрана трябва да бъде по трите основни направления – 60% за личен състав, 20% за текуща издръжка, където влиза и бойната подготовка, 20% за капиталови разходи - модернизация на въоръжените сили. 

Проектобюджетът за 2025 година и 3-годишната бюджетна прогноза предвиждаше плавно повишаване на разходите за отбрана до 2.3% през 2028 година, а след това трябва да отидем на 2.5% от БВП. При това положение ние бихме могли да осигурим минималните изисквания по отношение на разходите за личен състав, попълването на вакантните длъжности, текущата издръжка, която ще включва нормална бойна подготовка и капиталови разходи. Над 2.5% нещата рязко се подобряват". 

Анонсът на президента на САЩ е, че всички държави членки трябва да отидат на 5% от БВП разходи за отбрана, но на срещата на високо равнище на НАТО в Хага може би ще бъдат взети решения за 3%, прогнозира експертът.

"Очевидно е, че тези 3% трябва да бъдат част от бюджета на България. В момента има определени сътресения. Част от тях са предизвикани от необходимостта да влезем в един макроикономически рамки, за да се присъединим към еврозоната. България е с най-ниския публичен дълг от целия ЕС и е една от държавите, които по-лесно биха могли да се справят с този тип предизвикателство". 

Това не ни е първата година, в която бюджет се прави пролетта или лятото, отбеляза той.

"В общи линии се справяме – някои неща могат да бъдат отложени. Не е голяма драма.

На първо време не трябва да падаме под 2%, а след като се решат проблемите с еврозоната, поне към 2.5%".