Църквата мъдро е отредила три пъти в годината да си спомним за нашите ближни, пренесли се от този свят във вечността. Това заяви в интервю за БГНЕС свещеник Кирил Попов от храма „Света Неделя“.

„Наистина това не трябва да го правим само три пъти, а например, когато има годишнина от кончина, особено важна е молитвата в 40-я ден, която определя място в отвъдното на душата, тя получава задгробна участ, един частичен съд. Но има и друг съд – Второто Христово Пришествие. Задушниците, които Св. Църква е отредила, са три – срещу Месопустна неделя, срещу празника Петдесетница и срещу Архангеловден. Задушницата срещу Архангеловден се нарича още Войнишка Задушница. Ние споменаваме всички онези воини, паднали за вярата и за нашето отечество“, каза той.

Молитвата за душите на нашите починали ближни е изключително важна за всеки православен християнин. Отец Попов подчерта, че мъртвите не могат да се молят за самите себе си, това било дълг единствено на живите. В думите на Христос има огромен християнски оптимизъм, който казва, че „Бог е Бог не на мъртви, а на живи“.

„Трябва да бъдем сигурни в това. Душите на нашите починали са живи, те са в друг свят, в друго измерение, което ние не можем да си представим. Но те имат нужда от нашите молитви. Има праведни души. Това са всички Божии угодници, които предстоят пред Божия престол. Казано е „и съвършенството на съвършените не е съвършено.“ Единствено Христос Богочовекът е без грях. Затова ние имаме дълг към душите на нашите починали, Бог да ги прости и да ги доближи до себе си. Можем да кажем, че това е раят или адът – по-близо до Бога или по-далече от Бога. Душата, която е далече от Бога, тя страда, в адски мъки. А когато е близо до Бога, тя блаженства. Ние всички сме грешни, имаме греховна природа, но тук на земята се подготвяме за вечния живот. Когато човек се пресели във вечността, молитвите на живите много могат да допринесат за състоянието на душата“, обясни свещеникът.

Попов даде пример с живота на преподобни Серафим Саровски. Той получил откровение, че душите на три негови познати монахини били попаднали в горните слоеве на ада, т.е. страдали и били далеч от Бога. Св. Серафим започнал усърдно да се моли за тях и пак получил откровение, че благодарение на неговите молитви душите на тези три монахини от горните слоеве на ада преминали в долните слоеве на рая, т.е. били спасени. По думите на свещеника това е висшата цел в Църквата – спасението на човешката душа.

„Нека сега във връзка с предстоящата Задушница, която е празник за душите на починалите, Бог да прости всички отвека преселили се християни, воини, паднали на бойното поле за вярата и за свободата на нашето Отечество. Нека в същото време да знаем, че Божията благословия са на хората радостите, а не техните мъки. Наш дълг е да се помолим за починалите наши братя и сестри. Имаме и друг дълг – бодрият дух и радостта в Господа“, каза още свещеникът.

Според него смисълът на раздаването на храна на гробищата всъщност представлява милостиня за покойниците. Той уточни, че по време на заупокойните молитви, т.нар. панихиди, основното нещо е да има варено живо, хляб и вино.

„Житото символизира Възкресението. Христос казва: „Ако житното зърно падне в почвата и не умре, то си остава само. Ако умре, тогава израства клас. Затова се вари жито при такива случаи, при панихиди. Хлябът и виното пък символизират това, че мъртвите не се причестяват. Прелива се вино и се разчупва хляб. Прави се помен за тях и за това се казва спомен. Има българска традиция освен жито, хляб и вино, да се раздават и други неща. Всички Задушници по принцип са в блажен период. Основният акцент е, че храната всъщност е милостиня за починалите. Нека да не прекаляваме в това наше желание, както някъде се слагат големи трапези, това не е необходимо“, категоричен бе отец Кирил Попов.

Той сподели, че всеки човек на тази земя си има своята мисия, която трябва да следва достойно. По думите му един ден ние ще даваме отговор на въпроса какво сме направили тук на земята. Няма невъзнаградено добро и ненаказано зло, подчерта той. Отец Попов припомни притчата за богаташа и бедния Лазар, в която Христос казва, че богаташът вече е получил своето на земята, а пък Лазар е страдал. Лазар е в рая, а богаташът е в ада.

„Ние като християни тук на земята се подготвяме за вечния живот. Важно е да изпълняваме Божиите заповеди и да си помагаме. Християнството принципно не е срещу богатите хора по принцип, а срещу ламтежа към богатство. Благодарение на заможни люде са построени повечето ни църкви и манастири. Всеки дава от себе си своята лепта, но пък има и такива хора, които са по-заможни и в тази връзка те употребяват това свое богатство, за да се подпомогне строежа на Божиите домове. За съжаление у нас има много манастири, които са запустяли. Св. Йосиф и Св. Никодим, които са били тайни ученици на Христос, са били заможни люде. И това е Божи промисъл. Благодарение на това, че те са били заможни люде, когато Христос е починал на кръста, Св. Йосиф е измолил от Пилат Понтийски неговото Тяло и го е погребал в нов гроб, в своята градина, защото той е бил заможен човек“, добави отец Кирил Попов./БГНЕС