Това е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагали при раждане на младите булки и невести

На 8 януари по нов стил (21 януари по стар) отбелязваме един от най-колоритните народни празници – Деня на родилната помощ, още наричан Бабинден. Това е празник, посветен на жените, които в миналото били опората на живота - бабите и акушерките, които помагали при раждането на децата, „хващали“ новия живот и били първите му закрилници.

Произходът на празника е езически и води началото си от далечните праславянски времена, когато раждането било възприемано като сакрален акт, а жената, която помага при него, имала „магическа сила”. Макар с идването на християнството много езически обичаи да са трансформирани или забравени, Бабинден се запазва през вековете и през Възраждането е сред най-почитаните народни празници.

Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. Това е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагали при раждане на младите булки и невести.

Ритуалите на Бабинден започват още преди изгрев слънце, пише БГНЕС. Майките с деца от една- до тригодишна възраст отиват на чешмата, за да налеят прясна вода – символ на живота и чистотата. В котлето пускат стрък босилек или здравец. Тези растения символират здраве, дълголетие и благополучие. Вземат калъп сапун и нова кърпа и се отправят към дома на бабата-акушерка, за да извършат обредното „поливане“. То се прави под плодно дърво в двора, върху дръвника или пред стълбите на къщата – места, свързани със земята и плодовитостта. Всяка жена подава сапуна, полива вода, за да се измие бабата, и ѝ подарява пешкира (кърпата), който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите, за да са плодовити и да раждат леко. Като благословия ги закичва с китка здравец, вързана с  мартеничка - червен и бял конец, напомнящ за вечния кръговрат на живота.

Често по време на поливането бабата хвърля вода нагоре с шепите си и подскача три пъти, наричайки: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“. В тези думи и жестове се събира цялата народна вяра в силата на словото, водата и движението да носят здраве и изобилие. След ритуала жените даряват бабата с ризи, чорапи и платно, които премятат през дясното ѝ рамо – знак на уважение и признателност. От своя страна тя връзва на дясната ръчичка на децата, които е „хванала“, червено и бяло конче със сребърна монета и им подарява малки дрешки. След това измива лицето на детето, защото се вярва, че водата, минала през бабините ръце на този ден, има пречистваща и закриляща сила.

 някои райони на страната обичаят повелява майките да водят децата си при бабата всяка година на Бабинден, докато навършат три години, за да получат благословията ѝ. Ролята на бабата не приключва с раждането. Още тогава тя пълни стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я носи в църквата, където свещеникът я освещава и благославя самата акушерка. Тази „молитвена вода“ бабата връща на родилката, която си мие лицето и сипва от нея в коритото на детето при всяко къпане чак до четиридесетия ден след раждането – времето, необходимо за пречистване и възстановяване.

Кулминацията на празника настъпва на обяд, когато булките и невестите се събират на богато угощение в дома на бабата акушерка. Всяка жена носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. С уважение целува ръка на бабата и ѝ поднася храната. Дъщерите и снахите подреждат дълга трапеза, около която всички се събират и веселят. Празникът се изпълва с песни, хора, смях, пиперливи шеги и сценки, в които ясно личи древната символика на плодовитостта и сексуалната енергия като източник на живот. Бабата си слага наниз от червени чушки около врата или кади с керемида под полите на жените, за да раждат повече деца.

Следобед към трапезата се присъединяват и мъжете, а празникът продължава с още смях и закачки. Макар днес много от ритуалите да се възприемат повече като фолклорно забавление, Бабинден остава жив спомен за времето, когато раждането било събитие с широк интерес на общността, а бабата – символ на знание, грижа и връзка между поколенията.

За лесно раждане бабата акушерка трябва да се прекръсти, да запали кандило и прекади къщата, да затвори прозорци, врати и да отвърже всичко завързано. Така раждането ще върви по-лесно, смятал народът ни. Самото раждане трябва да се пази в тайна и никой, освен свекървата и бабата, не бива да разбира за него.

От 1951 година празникът официално е обявен за Ден на родилната помощ и е посветен и на акушерките и гинеколозите – съвременните наследници на онези жени, които някога с голи ръце и много вяра посрещали новия живот.

Трите основни елемента:

Къпане на малките деца от бабата (народна акушерка) – съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магикопродуциращ смисъл за здраве.

Угощение на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи.

Влечугане (къпане) на бабата (обичаят е разпространен само в отделни селища в България). Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни с еротични мотиви. На празника не се допускат мъже. На случайно срещнат мъж се подхвърлят закачки.