Заплата под 1368.50 лв. не може да се запорира от държавата заради просрочени задължения към бюджета. Това се предвижда в законови промени, които влязоха в сила от 5 август.

За длъжници, които работят, се предвижда допълнителен размер към досегашния защитен от запориране доход в размера на минималната работна заплата. Този допълнителен доход се образува като от средната брутна месечна заплата за страната се извади минималната заплата и получената сума се раздели на две, пише "Сега".

При средна работна заплата за второто тримесечие от 1957 лв. и минимална заплата от 780 лв., се получава 588.50 лв., добавени допълнително към минималната работна заплата. Така несеквестируемата сума за длъжниците, които работят и получават трудово възнаграждение, става  1368.50 лв., обясни пред БНТ Силвия Стефанова от дирекция "Събирания" към НАП.

Новата мярка, която облекчава положението на работещите длъжници, е приета с промяна в ДОПК, включена в преходните разпоредби на закона за държавния бюджет за 2023 г.

По-високата защитена от запори сума ще се прилага само за трудовите доходи на физическите лица. За доходите от пенсии и стипендии няма промяна - при тях сумата, върху която не може да се правят запори остава размера на минималната работна заплата - 780 лв. за тази година.

По-високата несеквестируема сума от трудовите доходи не е постоянна величина - тя се променя всяко тримесечие според данните на НСИ за средната брутна работна заплата в страната.

"Ангажимент на работодателите е да следят размера на средната брутна заплата за страната и да актуализират запорирания доход и този, върху който не може да има запор, на своите служители", посочи Стефанова.

Освен данъци и осигуровки НАП събира и вземанията на много държавни администрации като например глобите на КАТ и задължения към ЕС. Проверка за просрочени задължения данъкоплатците може да правят на сайта на НАП чрез персоналния идентификационен код ПИК или електронен подпис.

За фирмите-длъжници няма подобни защитени суми, за тях има предвиден режим за по-лесно издължаване - те може да разсрочат публичните си задължения по ДОПК, да поискат, ако банковата им сметка е запорирана, част от постъпващите суми по нея да се ползват за неотложни плащания по дейността си и да погасяват задълженията си на части, посочи Стефанова.