През последните години българският парламент се превърна в пространство на вербална агресия, лични нападки, обиди и прякори, които в крайни случаи прерастват и във физическа агресия. Народното събрание постепенно се трансформира от трибуна за законотворчество в арена на сблъсъци, но не заради идеи.

Проверка на официални стенограми, медийни публикации и експертни анализи показва сериозна ескалация в негативна посока. Основните цели на този език все по-често са делегитимация на опонента, поляризация на обществото и мобилизация на електората чрез противопоставяне. Показваме ви акцентите от агресивното политическо говорене в периода от 2021 г. до 2025 г. показна Нова телевизия.

От „мутри“ до „фантоми“ – ескалацията по години

Анализът на официалните стенограми показва, че сред най-често повтарящите се квалификации са думи, свързани с предателство, корупция и нелегитимност. Това свидетелства за трайна тенденция към делегитимиране, а не към аргументиран политически дебат.

Още през 2021 г., по време на обсъжданията след протестите, депутати използват към управлението на Бойко Борисов определения като „мутри“, „хунта“ и „мутренско управление“.

През 2022 г., при гласуването на вота на недоверие срещу кабинета на Кирил Петков, езикът рязко се изостря. От парламентарната трибуна звучат квалификации като „шарлатани“ и „канадски измамници“, насочени към самия Петков и финансовия министър Асен Василев. Между народните представители си разменят реплики като „лъжци“, „страхливци“ и „психопати“, а думата „мафия“ се повтаря десетки пъти в рамките на едно заседание.

През 2023 г. агресията преминава в още по-радикални форми. Депутати от „Възраждане“ наричат представители на ПП-ДБ „еничари“, „майцепродавци“ и „предатели“, докато от другата страна звучат определения като „фашисти“, „болшевики“ и „комунистически изчадия“.

През 2024 г. езикът става по-образен, но не и по-малко агресивен – в пленарната зала се чуват изрази като „пудели с пачки“, „мишоци“ и „плъхове“, насочени към политически опоненти от различни формации.

Конкретни случаи, при които думите прерастват в сблъсъци

Най-ярките примери показват не просто остър тон, а открита вербална агресия между конкретни депутати.

На 29 май 2025 г. напрежението в залата ескалира по време на спор за образователна политика. Депутатът Ивайло Папов от „Възраждане“ определя действията на опонентите като „злобна, вредна пропагандна акция“ и говори за „либералните бесове на еничарите“. Лидерът на партията Костадин Костадинов също използва квалификацията „еничари“ по адрес на политическите си противници.

От своя страна депутатът Манол Пейков от ПП-ДБ отвръща с думи като „долнопробни лъжци“ и „смотльо“, а от място към него е отправена репликата „Хей, алкохолик!“. Случаят завършва със санкции, но те остават в рамките на забележки.

Още по-сериозна ескалация се наблюдава през декември 2025 г., когато напрежението прераства във физически сблъсък. Депутатът Радостин Василев отправя към Гюнай Далоолу реплики като „Мухльо, ще ти счупя зъбите!“ и „Циганин“, на което Далоолу отвръща с „Ела бе, мършо!“. Ситуацията ескалира до размяна на удари и ритници в пленарната зала.

Кога агресията е най-силна

Според данни на Институт Отворено общество София езикът на омразата се засилва най-вече в три ситуации:

• предизборни периоди

• процедурни спорове в залата

• изслушвания на министри

В тези моменти трибуната често се използва не за експертен дебат, а за политическа демонстрация и мобилизация.

Какво казва законът

Според Конституцията на Република България народните представители не носят наказателна отговорност за изказванията си в парламента. Имунитетът е създаден, за да гарантира свободата на словото, но на практика често води до липса на реални последици.

Санкции съществуват – забележки, отнемане на думата, временно отстраняване от заседание, но анализът показва, че те рядко възпират подобно поведение.

Езикът като стратегия

Анализ на Асоциация на европейските журналисти България определя това говорене като „сленг на популизма“ – инструмент за привличане на внимание и мобилизиране на електората.

Медийният експерт Георги Лозанов предупреждава, че езикът на омразата вече не е спонтанна реакция, а съзнателно търсена стратегия за създаване на образ на „враг“. В репортаж на NOVA преподавателят Иванка Мавродиева отбелязва, че политическата комуникация се движи между клиширан и агресивен език, без реален смислен дебат.

Нормализацията на омразата

Най-сериозният извод от анализа е, че агресията постепенно се нормализира. Обидите вече не предизвикват обществен шок, а се възприемат като част от „нормалния“ политически процес.

Хронологията – от скандиранията за „мутри“ през 2021 г. до физическите сблъсъци през 2025 г. – очертава процес на институционална деградация.

Когато „предатели“, „еничари“ и „пудели“ заменят аргументите, резултатът е срив в доверието и усещане за липса на реален политически диалог.