Около 300 варненци почетоха Ботев
България 02.06.2002 12:48
Около 300 човека се събраха днес на общоградско поклонение пред паметника на Христо Ботев в Морската градина на Варна.
На поклонението присъстваха областният управител на града Яни Янев, кметът Кирил Йорданов, Генералните консули на Русия, Полша и Украйна във Варна, варненските депутати Стефан Минков, Радослав Коев, Алекси Алексиев и Благой Димитров, представители на Общинския съвет и общинската администрация.
Заупокойна молитва за Христо Ботев и падналите за освобождението на България обслужи духовнеството от Варненската и Великопреславска митрополия.
Цветя и венци бяха поднесени от Община Варна, Областна управа, ВМС, Общински съвет – Варна, Генералните консулства на Полша, Русия и Украйна, РДВР – Варна, Окръжен съд, ОУ “Христо Ботев”, партии, неправителствени организации, военни поделения, ветерани от войната и граждани.
Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854 - 1858 г.) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си".
От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.
На 20 май 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
ДНЕС +
На поклонението присъстваха областният управител на града Яни Янев, кметът Кирил Йорданов, Генералните консули на Русия, Полша и Украйна във Варна, варненските депутати Стефан Минков, Радослав Коев, Алекси Алексиев и Благой Димитров, представители на Общинския съвет и общинската администрация.
Заупокойна молитва за Христо Ботев и падналите за освобождението на България обслужи духовнеството от Варненската и Великопреславска митрополия.
Цветя и венци бяха поднесени от Община Варна, Областна управа, ВМС, Общински съвет – Варна, Генералните консулства на Полша, Русия и Украйна, РДВР – Варна, Окръжен съд, ОУ “Христо Ботев”, партии, неправителствени организации, военни поделения, ветерани от войната и граждани.
Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854 - 1858 г.) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си".
От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".
Май 1876 г. - вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг.
На 20 май 1876 г. е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
ДНЕС +
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 09:43 Полицай спаси живота на на 17-годишно момиче
- 09:32 Ген. Миланов: Опасенията на хората в Безмер за самолетите са повече емоционални, отколкото реални
- 09:22 „Не сваляме градуса!“: Руското министерство на отбраната сравни ударите по Украйна с летните жеги
- 09:11 Проф. Даниел Вълчев: Ако реша да се кандидатирам за президент, не желая подкрепа от нито една партия
- 09:00 Главният архитект на район „Одесос“ временно поема поста на главен архитект на Община Варна
- 08:50 Тръмп благодари на Радев за решението за US самолети в Безмер: Благодаря Ви, премиер Радев!
- 08:41 Областният управител на Варна: Проверките в Морската градина продължават
- 08:31 Илияна Йотова: Ще се кандидатирам за президент. Външният министър направи грешка за Украйна