Общинската власт след Освобождението и първият кмет на Асеновград

България 24.07.2020 08:55 Снимка: ДНЕС+

Общинската власт след Освобождението и първият кмет на Асеновград

Реконструкцията на площада в Асеновград породи множество въпроси, които предизвикват все по-голям интерес с всяка следващо проучване. Градът на Цар Иван Асен II има многовековна история и традиции, които заслужават да бъдат разказани и съхранени за поколенията. Книгата на Ангел Кръстев „Общинските съвети и кметовете на Асеновград” разкрива интересни факти за управлението на града в миналото.

Първият кмет на Асеновград е Тодор Райчев. Той е назначен от руското командване в града, непосредствено след Освобождението на някогашна Станимака от османско робство - през януари 1878 г. Фамилия Райчеви е известна в село Петково, Смолянско. В периода след Кримската война от 1853 г. - 1856 г. бащата на Райчо Райчев се преселва с многолюдната си челяд в Асеновград. Настаняват се да живеят в "Нохто махала", в района на църквата „Свети Димитър“. Двама от синовете на Райчо - Иван и Тодор – учат абаджийския занаят и стават едни от известните терзии в града.

Оскъдни са сведенията за него през ранния период от живота му. Личността му изгрява в историята по време на подготовката на въстанието през април 1876 г. В неговия дом на 15.04.1876 г. се провежда първата среща на инициаторите за образуване на революционен комитет в присъствието на дошлия от Пловдив Отон Иванов. На следващия ден вече в дома на Павел Костов, в съседство на Райчовата къща, се събират съзаклятниците и образуват комитет, начело на който застава домакинът. Тодор Райчев е един от членовете му. Неговата задача е била да набави барут и да подготви нужните патрони. Недостигът на време не позволява на революционерите да извършат някаква особена дейност. Въпреки това, при потушаването на въстанието, обхванало значителна част от страната, в града са извършени арести. Братя Райчеви успяват да се укрият и дълго време не се прибират у дома.

Има сведения, че след Освобождението Тодор Райчев се включва в четата на капитан Петко Киряков в борбата против сенклеристите в Родопите. За това ни съобщава Христо Попконстантинов в статия, където е посочен списък на четата на Петко войвода. Под №71 е записан Тодор Райчев. Колко време е бил и кога е било това, няма точни данни. Кога се е завърнал също не е ясно. В статията, публикувана във вестник „Родопско ехо“, адвокатът Гено Шопов пише, че „Тодор Райчев е първият кмет на Асеновград“, определен от руското командване в града. На него се пада честта, но и отговорността с помощта на руските офицери да подготви почвата на бъдещото общинско управление. Сред първите хора, поели тежестта да изградят местните структури на властта, са и Павел Костов, Иван Райчев, Хаджи Димитър Стоилов, учителите Кръстю Стойчев и Георги Богданов, иконом Васил Аврамов, Стефан Торманов, Илия Белковски (също учител) и други.  Назначени са първите общински служители. Работи се по откриването на читалища и училища в града и селата. Най-отговорната и нелека задача на Тодор Райчев и новосъздадената администрация е да осигури прехраната на населението и да ликвидира последиците от войната, вследствие на която храните са разграбени и унищожени, липсва добитък, изгорени са къщи. С помощта му започва подготовката за провеждането на първите избори във вече свободния град.

Голяма е заслугата на руското командване при изграждането на местните структури на общинската власт. В управлението на общината намират място представители на всички етнически групи в Асеновград. Наред с българите, в ръководството влизат пропорционално на населението и представители на местните турци, гърци и евреи. Няма сведения за имената на тези лица. Знае се, че по това време старейшинските съвети продължават да играят важна роля в управлението на селата. Такива има във всички населени места в района. В много селища, където има компактно турско население, има създадени по два старейшенски съвета и по двама кметове – от двата етноса.

На 30.12.1878 г. в града се провеждат общински избори. Тодор Райчев освобождава кметския стол. След като се справя с тежката си работа на кмет той е предложен за член на Департаменталния съвет в Пловдив, където е избран на 02.03.1880 г. В първите години след Освобождението в града и селата трябва да се полагат основите на просветното дело. Нужно е изграждането на сгради за мъжки и девически училища. Необходими са били и средства за целта. В организираните от властите благотворителни начинания Тодор Райчев е сред най-щедрите дарители. Само дарението за местното читалище от 108 гроша е сред най-големите, съобщава вестник „Марица“ от 12.12.1878 г.

Липсват сведения каква е по–нататъшната дейност на Тодор Райчев. Знае се, че се разболява от туберкулоза и умира на 50-годишна възраст. Човекът, положил основите на местната общинска власт, е починал сравнително млад, но си е отишъл с изпълнен дълг към поколенията.

 

CHF CHF 1 1.81129
GBP GBP 1 2.14119
RON RON 10 4.01171
TRY TRY 10 2.20477
USD USD 1 1.68113