НСлС: Закриването на спецправосъдието, нарушава Конституцията

България 22.06.2022 15:49 Снимка: ДНЕС+

НСлС: Закриването на спецправосъдието, нарушава Конституцията

„Промените в Закона за съдебната власт, с които това Народно събрание закри специализираните съдилища и прокуратури, грубо погазват Конституцията“, това става ясно от становище на директора на Националната следствена служба (НСлС) и зам.-главен прокурор по разследването Борислав Сарафов до Конституционния съд във връзка с делото, образувано по искане на главния прокурор Иван Гешев, който атакува измененията.

Директорът на следствието заявява, че мотивите за неефективността на органите на специализираното правосъдие, които Министерство на правосъдието посочи, не почиват на реална статистика. Нещо повече – противоречат на анализите на европейските институции, както и на анализа на дейността на Специализираната прокуратура, следствения отдел към нея и Апелативната специализирана прокуратура за периода 2012- 2020 г. 

„В резултат на активната дейност на Специализираната прокуратура по международно-правното сътрудничество доверието на държавите членки на ЕС, а и на редица други държави извън ЕС, към работата на специализираните магистрати в България е нараснало. Официално са изразявани благодарности за създадената организация и проявения професионализъм при съвместната работа. Някои казуси са сочени като пример за изключително добра практика на срещата на Съвета на министрите на правосъдието на ЕС“, отбелязва заместник-главният прокурор.

Той допълва и че закриването на спецправосъдието ще доведе до хаос, а неяснотите в приетите поправки, създават и риск от блокиране на стотици висящи дела.

Подобно становище бе многократно изразявано и от съдиите и прокурорите от специализираните органи още по време на дебатите в ресорните комисии на Народното събрание, както и по-късно пред двете колегии на Висшия съдебен съвет. Така или иначе дори призивът им да се отложи влизането в сила на поправките с поне шест месеца, така и не бе взето под внимание нито от депутатите, нито от Министерство на правосъдието. Какви ще са последиците от това политическо решение ще стане ясно само след месец.

В становището на НСлС се изтъква още, че закриването на специализираните органи не само противоречи на Конституцията, тъй като чрез поправките в ЗСВ се променя формата на държавно управление, каквото правомощие обикновено Народно събрание няма.

 „В изпълнение на правомощието си по чл. 119, ал. 2 от ЗИДЗСВ през 2010 г. Народното събрание е създало специализирани съдилища и съответните им прокуратури. С конституирането си те са се инкорпорирали в съдебната част и са станали неотменима част от нея. Съгласно решението по к. д. № 22/2002 г. формата на държавно управление по смисъла на чл. 158, т. 3 от Конституцията следва да се тълкува разширително. В нея се включва системата от висши държавни институции /Народно събрание, президент и вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на съдебната власт/, тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начина на формиране и мандата им“, пише Сарафов и допълва, че: „във формата на държавно управление се включват и възложените от Конституцията на тези институции дейности и правомощия, доколкото с изменението им се нарушава балансът между тях при съблюдаване на основните принципи, върху които е изградена държавата - народен суверенитет, върховенството на основния закон, политически плурализъм, разделението на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт“.

В становището си до КС директорът на НСлС засяга и друг сериозен проблем в новите разпоредби на съдебния закон, свързани с преназначаването на магистратите от закритите структури на спецправосъдието. Квотният принцип, по който е предвидено преназначаването на магистратите, противоречи на Конституцията, смята Сарафов.

„Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност само от съдийската, съответно прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /чл. 129 ал. 1 от КРБ/. Именно една от гаранциите за независимостта на съдебната власт е правото й сама да назначава, понижава, премества и  освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите /решение № 8/1994 г. по к.д. № 9/1994 г./. Това правомощие на ВСС произтича пряко от Конституцията и упражняването му не може да бъде възлагано със закон за случаи, които не са предвидени в самата нея /както е сторено с преходните и заключителните разпоредби на ЗИДЗСВ/, тъй като обективно поради принудителния й характер представлява изземване на конституционни правомощия на ВСС от законодателната власт“, пише в становището на НСлС.

В него се отбелязва, че освен всичко дотук, законодателят е нарушил и правото на труд на засегнатите магистрати.

В тази му част становището, подписано от директора на НСлС, съвпада с друго становище, депозирано по образуваното дело пред Конституционния съд - на съдиите от Върховния касационен съд. Според върховните магистрати въвеждането на квоти за допустим брой магистрати, които да бъдат преназначени от един в друг орган на съдебната власт, при това по неясни критерии, създава предпоставки за дискриминация. ВКС смята, че тази част от предстоящите да влязат в сила на 28 юли промени, противоречи на основни конституционни принципи като: „равенството на гражданите (чл. 6, ал. 2); правото на избор на местожителство (чл. 35, ал. 1); правото на избор на месторабота (чл. 48, ал. З)“.

Становищата на директора на НСлС и на съдиите от ВКС са идентични и по отношение на обстоятелствата, че с определянето на квотен принцип от законодателя, той е иззел правомощия на Висшия съдебен съвет, в чиито прерогативи са кадровите въпроси в съдебната система.

CHF CHF 1 1.89243
GBP GBP 1 2.34167
RON RON 10 3.95517
TRY TRY 10 1.22252
USD USD 1 1.79648