Пещерното гмуркане предлага уникални открития и научни данни, но е смъртоносно приключение. Само преди броени дни петима италианци и един местен спасител загинаха на Малдивите

Подводните пещери се простират на стотици километри, опасни и почти неземни лабиринти, различни от всичко друго на Земята. Мистични пространства, които привличат неустоимо. Светлината постепенно отслабва, водолазите се отдалечават навътре в пещерната система, докато не остане видим само зеленикавият отблясък на фенера им, който се отразява в стените, очертава създания, които хората може никога да не са виждали, и осветява свят, който иначе е потопен в пълна тъмнина - така изглежда, когато наблюдаваме действията им в документален филм, но в действителност те всеки път се гмуркат със смъртта.

Всеки пещерен водолаз отлично познава рисковете, които носи навлизането в тези чужди на човека пространства. В документалния филм от 2024 г. Diving Into the Darkness опитната канадска пещерна водолазка Джил Хайнерт си спомня как постоянно плува "през гробовете на приятелите ми, повече от 100 души..."

За опасността на тези приключения бе напомнено зловещо на 14 май, когато петима италиански водолази загинаха при проучване на пещерите на атола Вааву на Малдивите, а малдивският военен водолаз сержант Мохамед Махудхи също загина, докато се опитваше да извади телата им.

Тялото на инструктора по гмуркане Джанлука Бенедети бе открито при входа на пещерата, а останалите четирима водолази, Моника Монтефалконе, доцент по екология в Университета в Генуа, нейната дъщеря Джорджа Сомакал, Федерико Гуалтиери, морски биолог, и Мюриел Оденино, изследователка, бяха намерени в най-дълбоката част на пещерната система.

И все пак, въпреки ясното съзнание за риска, нещо неизменно връща пещерните водолази, които посвещават, а понякога и жертват, живота си, за да изследват тези странни подводни светове.

Ориентирайки се единствено с фенери и водещо въже, тънката нишка, която им позволява да намерят пътя обратно към изхода, те надникват в друга страна на живота на Земята.

Пещерните водолази често описват средата си като подобна на Космоса, като съвсем различен свят, изпълнен със сталагмити, сталактити и създания с извънземен вид. Гмуркането в тези подводни пещерни системи е като "да плуваш през вените на Майката Земя", казва Хайнерт, която има зад гърба си над 8 000 гмуркания.

"Астронавтите изпитват същото чувство, когато говорят за това, че поглеждат назад към голямата синя планета и никога повече не могат да гледат на Земята по същия начин", казва тя пред CNN . "Предполагам, че и при мен има подобен ефект от това да бъда вътре в планетата ... Буквално се намирам в самия източник на поддръжката на планетата, която осигурява вода за човечеството, дивата природа и дори за всички индустрии, от които се нуждаем за съвременния си живот."

Всичко, което може да се обърка

По време на пещерно гмуркане има безброй възможности нещата да се развият зле. Оборудването може да откаже, водещото въже може да се скъса, да няма видимост. А ако възникне проблем, не можеш просто да изплуваш до повърхността, както при други видове гмуркане. Разчиташ на собствената си преценка и на партньора си.

Снимка: БТА/Greek Culture Ministry via AP

При изследването на такива системи водолазите редовно се провират през изключително тесни пространства. Понякога, казва Хайнерт, "раменете ми стържат по тавана, коремът ми е на пода и виждам по-малко от метър при силно течение, докато пясъкът и тинята ме удрят в лицето."

Затова преди всяко гмуркане, преди да направи каквото и да било друго, Хайнерт "репетира всички онези неща, които могат да се объркат, всички онези неща, които могат да ме убият в тази среда."

"Например, ако този маркуч внезапно се скъса и губя газ, мога ли да достигна този вентил в екипировката, която нося днес? Готова ли съм за такова гмуркане? А последните два въпроса, които си задавам, са, "Готова ли съм днес за самоспасяване с екипировката, която имам, в средата, в която се намирам?" и "Способна ли съм да извърша спасяване на партньор в същата ситуация?""

В същото време, добавя тя, пещерните водолази обикновено са изключително добре обучени и подготвени за различни сценарии.

"Последната стъпка, която правя, е да оставя емоциите на повърхността ... Наистина трябва да останеш в прагматичен режим на мислене, готов да се справиш с всяка ситуация, която може да възникне", казва тя.

Все още не е известно защо петимата италиански водолази не са изплували след гмуркането си на Малдивите, но се провежда разследване, за да се установи какво се е случило, и как всички са достигнали до такава дълбочина.

По данни на местните власти групата е имала разрешение да се гмурка по-дълбоко от 30 метра, до които обикновено са ограничени развлекателните гмуркания на Малдивите.

Въпреки това остава неясно дали са слезли по-дълбоко от планираното, и дали са разполагали с подходящото оборудване за толкова техническо и рисково гмуркане.

Подобни пещери са рядкост на Малдивите, казва пред CNN Владимир Точилов, инструктор по техническо гмуркане, който е изследвал тази система и преди. Тя е дълга само 200 метра и се състои от няколко зали, но дълбочината й "изисква сериозна, наистина сериозна подготовка."

Снимка: iStock by Getty Images

Подводни съкровищници

Подводните пещерни системи са истински съкровищници на информация, които осигуряват важни данни за биолози, физици, палеонтолози и историци.

"Тези пещери са като музеи на природната история, предоставят сведения за климат на Земята, за животните, които прекарват целия си живот в тъмнина, и също за древни цивилизации, които са възприемали тези места като портали към друг свят", казва Хайнерт.

Някои пещерни системи приютяват ендемични видове. Документирайки тези видове, пещерните водолази са допринесли за разбирането ни за еволюционната история на планетата.

Снимка: iStock by Getty Images

Хайнерт е посещавала пещери, които никой друг човек не е изследвал, и вероятно никога повече няма да бъдат посетени. Като подводен фотограф тя казва, че "да върна изображения от тези места, които оставят хората без думи, е много удовлетворяващо, защото ми дава шанс да споделя приключението."

Въпреки това тя винаги остава нащрек за опасностите. "Решенията ми за риска няма да засегнат само мен, а и семейството ми, общността ми", казва тя. "Затова трябва да се учим от инцидентите, да говорим честно за това какво е се объркало и как можем да ги предотвратим в бъдеще."