Ако ниските нива на Дунав се задържат само до есента на 2026 г., отражението върху българската икономика вероятно ще остане ограничено, но вече се усеща в транспорта, земеделието и енергетиката. При повторение на подобни условия всяка година обаче реката може да се превърне от предимство за търговията в сериозен структурен риск за Северна България и за икономиката като цяло. Това показва анализ на "Кофас България", предоставен на БТА.

Според управителя на компанията Пламен Димитров продължителното засушаване е потенциален проблем не само за отделни отрасли, но и за конкурентоспособността на страната.

"Ако ниските нива се задържат само до есента на 2026 г., ефектът върху българския БВП вероятно ще бъде ограничен, но осезаем в транспорта, земеделието и енергетиката. Ако обаче подобни условия се повтарят ежегодно, Дунав може да се превърне от конкурентно предимство в структурен икономически и търговски риск за Северна България и за цялата национална икономика", коментира Димитров.

Корабите вече превозват по-малко товари

По данни на Изпълнителната агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" нивата на реката по българския участък през август остават критично ниски. Въведени са ограничения за газенето на плавателните съдове, а кораби изчакват преминаването през най-проблемните участъци в района на Белене и Батин.

Последиците се усещат пряко от дунавските пристанища - Русе, Лом, Видин и Свищов. Заради по-малката дълбочина корабите не могат да използват пълния си товарен капацитет, което оскъпява превоза и затруднява вноса и износа.

Особено зависими от речния транспорт са търговията със зърно и други селскостопански продукти, доставките на торове, строителният сектор и металургията. По-ниската товароносимост означава, че за превозването на същите количества са необходими повече курсове или алтернативни видове транспорт.

Енергетиката също е под натиск

Проблемите с ниските води се прехвърлят и върху електроенергийния пазар в региона. Ограниченията заради водните нива в АЕЦ "Пакш" в Унгария и АЕЦ "Черна вода" в Румъния принуждават част от региона да разчита повече на внос и на по-скъпи производствени мощности. Това създава ценови натиск и върху съседните пазари, включително българския.

Засега България се намира в по-благоприятна позиция, тъй като АЕЦ "Козлодуй" продължава да работи благодарение на специално изградения воден канал за охлаждане. Въпреки това регионалните цени на електроенергията вече са под натиск.

Според "Кофас" може да се увеличи и износът на електроенергия от България, като част от недостига в съседните държави бъде компенсиран от българската система.

Рискът не е само български

Проблемът с ниските води не се ограничава до Дунав. Рейн - другата ключова европейска транспортна артерия - също е засегнат от продължителното засушаване.

Според "Кофас" ниските нива на двете реки вече нарушават транспортните потоци и създават проблеми за енергоснабдяването, което се отразява негативно на европейската икономика.

При Дунав водните нива частично са се възстановили след историческите минимуми, отчетени по-рано през месеца в Унгария. В долната част на басейна обаче, особено в Румъния, тенденцията остава неблагоприятна.

Според румънския Национален институт по хидрология и управление на водите нивата се очаква да останат почти без промяна поне до края на прогнозния период. В близките седмици известно облекчение може да донесат мерките на властите за повишаване на водното ниво около атомните централи чрез потапяне на баржи или промяна на речното течение.

При Рейн ситуацията също остава сложна. Нивата продължават да спадат, а реката по принцип навлиза в сезонен период на маловодие между септември и ноември. Това означава, че затрудненията за корабоплаването могат да продължат още няколко месеца.

От временно затруднение към дългосрочен риск

Според "Кофас" най-големият въпрос е дали сегашното маловодие ще остане изключение или ще се превърне в повтарящ се фактор за европейската икономика.

Намаляването на снежната покривка, свиването на ледниците и по-честите продължителни горещи вълни създават условия периодите на ниски речни нива да стават по-чести и по-тежки.

За България това означава риск, който излиза извън рамките на корабоплаването. Ако тенденцията се запази, страната може да бъде изправена едновременно пред по-високи транспортни разходи, затруднен износ на селскостопанска продукция, натиск върху енергийните цени и необходимост от инвестиции в алтернативна инфраструктура.

Дунав традиционно е един от най-евтините транспортни коридори за България. Продължителното маловодие обаче може постепенно да намали това предимство - и да превърне климатичния риск в икономически.