Смяната на режима от летни ваканционни навици към ранно ставане и учебен график е свързана с физиологичен и психологичен стрес за организма на детето в училищна възраст. Биологичният часовник на младия човек, свикнал с по-късно лягане и по-продължителен сън сутрин, трябва да се адаптира за кратко време към новите изисквания. От това страдат освен качеството на съня, така и концентрацията в час и настроението. Повишената честота на вирусни инфекции, вследствие на дългото време, прекарано в затворени класни стаи и интензивния контакт между децата, по никакъв начин не облекчава адаптацията към новия режим и допълнително подлага на изпитание имунната система. Но това, върху което може активно да се работи, е плавният преход в оптимизацията на съня, тъй като той не е просто време за почивка, а активен биологичен процес, в който организмът възстановява силите си и укрепва защитните си механизми (имунната система).

Докато на нас, възрастните, ни се струва, че децата имат безкрайна енергия, истината е, че организмът им зависи изключително много от качествения сън, за да се пренастрои биологичният часовник, който е минал през ваканция в друга "часова зона". Когато този часовник рязко бъде пренастроен, организмът реагира със стрес. А стресът носи след себе си всички останали последици.

Важно е да се знае, че по време на сън се освобождават хормони и провъзпалителни протеини, наречени цитокини, които имат решаваща роля в борбата с инфекции и възпаления. Недостигът на сън води до понижени нива на тези защитни фактори и повишава риска от настинки и вирусни заболявания - факт, потвърден в множество клинични проучвания.

Децата и юношите са особено уязвими, тъй като имат по-голяма нужда от качествен сън от възрастните. Когато не успяват да го получат, последствията не се ограничават само до по-често боледуване, а и както споменахме -нарушават се вниманието, капацитетът на учене и емоционалната стабилност. Всичко това превръща адаптацията към новия режим в още по-сериозно предизвикателство.

Още повече, че по време на сън се регулира и секрецията на мелатонин. Това е хормонът, който управлява биологичния часовник и подпомага качествената почивка. Именно през нощта се отделя и най-голямо количество хормон на растежа, необходим за нормалното развитие на децата, възстановяването на тъканите и поддържането на силен имунитет. Затова ключов момент в подготовката за учебната година е плавното оптимизиране на съня.

Оптимизация на съня

Дори след първия звънец никога не е късно да се работи за по-добър сън и по-бърза адаптация. Основното правило е плавният преход - не е нужно децата рязко да преминават към идеалния час за лягане, а и заспиването не е насилствен процес. Важно е да се създаде устойчив ритъм.

Добра практика е всяка вечер да се добавят по 10-15 минути по-ранно лягане, докато организмът се "настрои" към нужния график. Ограничаването на електронните устройства преди сън е също толкова ключово, защото светлината от екраните потиска секрецията на мелатонин и забавя заспиването. Затова поне час преди лягане е добре телефонът и таблетът да останат извън стаята, заменени с по-спокойни занимания като четене или разговор.

Не по-малко важни са сутрешните навици: закуската осигурява стабилна енергия и подобрява концентрацията в първите часове, а излагането на дневна светлина още в началото на деня "рестартира" биологичния часовник. Затова дори кратко раздвижване като утринна лека гимнастика или път пеша до училище са винаги в полза на този процес. Вечер леката, балансирана храна и проветряването на стаята преди лягане създават условия за по-качествен сън.

Най-важното е режимът да се следва последователно дори през уикендите. Големите разлики между делничните и почивните дни отново дезориентират организма и връщат трудностите при събуждане в понеделник сутрин.