Само през последната година споразуменията между съпрузи са се увеличили двойно

За цялата 2021-а са 158, а за първите 10 месеца на тази - 385

Върховният касационен съд вече анулира подобни документи, защото единият от подписалите се отказва

Най-известният брачен договор в България стана този на вече бившия вицепремиер и вътрешен министър Бойко Рашков. След дълги години съвместен живот той и съпругата му - нотариус Мария Рашкова, подписват подобен документ. По силата на него настоящият депутат от “Продължаваме промяната” получава 19 имота, сред които две внушителни къщи с басейн в село Антон, имот в Несебър и не по-малко впечатляващ имот близо до Академията на МВР с фитнес, гаражи и също басейн.

Онзи ден дори най-големият враг на Рашков - Бойко Борисов, ожали министъра, който го арестува, че има толкова много имоти, за които да обяснява пред антикорупционната комисия, а бившият премиер притежавал само къщата в Банкя.

Рашков не казва защо е решил да предпочете подобен ред в семейните дела - каза само, че договорът е сключен на 40-ата година от брака им. Но при всички положения след 2009 година, защото тогава влезе в сила новият Семеен кодекс, който даде възможност на двойките у нас да могат да слагат подпис пред нотариус. Правят го преди или след подписа в гражданското.

Неизвестните Кирил и Олга са съпрузи от 15 години, през декември 2014 година двамата сключват брачен договор. С него мъжът прехвърля на жена си апартамент от 119,87 кв. м от входно предверие, дневна с кухненски бокс, две спални, детска стая, дрешник, две бани с тоалетни и две тераси, мазе и подземен гараж с площ 20,46 кв. м, разположен в сутерена на монолитна жилищна сграда в район “Слатина”.

Жана и Иван от Стара Загора са семейство също от години и след като подписват в гражданското, през 2015 година сключват брак пред нотариус. Брачният им договор е семпъл. По силата на документа съпругът се задължава да плаща по 900 лева издръжка на двете им деца в случай на развод. Разпадът на семейството приключва след година.

Мъжът бързо се отмята от обещаното в брачния договор с аргумента, че са настъпили нови обстоятелства. Случаят на партньорите отива в съда, който казва, че след разпада на брака и брачният договор вече е невалиден, защото е заменен с друг документ - бракоразводното решение.

Дмитрий и Елена пък са руски граждани, сключили брак в Москва, но направили брачен договор в България. Въпросът при тях е може ли чужденци, оженили се в своята родина, да подписват подобен документ в друга държава.

Трите случая са стигнали чак до Върховния касационен съд (ВКС), който даже е анулирал споразуменията.

При Кирил и Олга, които съвсем скоро са се развели, защото магистратите са преценили, че така мъжът се опитва да се отърве от имуществото, тъй като имал задължения. При Жана и Иван, защото в последвалото бракоразводно решение била договорена друга издръжка, а при руските граждани - защото са чужденци.

Десетки български семейства обаче се радват на хармонични и най-вече ясно регламентирани материални отношения, скрепени с брачни договори. Макар и бавно, тази тенденция навлиза и у нас.

По данни на Агенцията по вписванията от 1 януари до 31 декември 2021-а са вписани 158 брачни договора, като 42 са само през ноември и декември миналата година. Двойно обаче скачат през първите 10 месеца на тази година.

За периода от 1 януари до 2 ноември 2022-а вече са 385.

От 1 октомври 2009 до 3 ноември 2022 г. общо са вписани 1593 уведомления с договорен режим.

Прави впечатление, че броят на брачните договори, които погрешно наричаме предбрачни, все повече нараства. Подобен документ може да подпишат пред нотариус както тези, на които им предстои да се явят в гражданското, така и другите, които са семейство от десетилетия.

Важно е хората да знаят, че не се засяга имуществото, което имат преди брака, тоест няма как да напишете, че давате на бъдещия си съпруг или съпруга наследствена къща от вашите баби и дядовци.

Възможността бъдещите съпрузи или тези, които вече са в брак, да подпишат подобен документ, съществува у нас от 1 октомври 2009-а с новия Семеен кодекс. Преди това всичко придобито по време на брака е общо и при развод се дели поравно.

“Сегашната семейно-правна регламентация дава много възможности за уреждане на динамичните имуществени и житейски ситуации, включително и при тяхната промяна”, обяснява нотариус Камен Каменов.

“И ако например един човек, който е в брак, желае да закупи автомобил, недвижим имот и не желае купеното да стане бездялова съпружеска имуществена общност, Семейният кодекс дава възможността да се избере режим за разделност

Да се избере брачен договор - да се договорят дали закупеното да стане индивидуална собственост, или да се договорят различни дялове в евентуална бъдеща съсобственост между съпрузите”, обяснява той.

Според него точно затова своевременната и компетентна правна консултация би спестила много по-големи разходи и нерви на хората в уреждане на имществените им отношения.

Брачните договори се сключват пред нотаруис или адвокат. Те се съхраняват в общините и не се изпращат към Агенцията по вписванията, обясниха от институцията.

Сведенията, че съпрузите са сключили споразумение, както и за настъплите след това промени, се вписват в информационната система на Регистър на имуществените отношение между съпрузите (РИОС) единствено по служебен път.

Това става чрез уведомление, което се изпраща от служителите по гражданско състояние в общините по електронен път или на хартия.

Регистърът на имуществените отношения между съпрузи е в Агенцията по вписванията.

В този документ се съдържат данни за съпрузите, номерът на акта за граждански брак и съответно избраният законов режим - на общност, на разделност или договорен режим. Брачният договор подлежи и на вписване в Имотния регистър, когато с него се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот.

Самото вписване се извършва в съответната служба по вписвания по местонахождение на недвижимия имот и се отразява в информационната система на Имотния регистър.

В агенцията пък се съхраняват всички уведомления за избран режим на съпружеска общност, които са постъпили на хартия. Данните, въведени от тях, се отразяват в издаваните удостоверения за избран режим на имуществените отношения.

Любопитен детайл е, че все по-често банки и други финансови институции, адвокати и нотариуси правят справка дали съществува брачен договор, особено когато предстои да се отпусне кредит или да се закупи имот, обясни столичен адвокат. Така например от 1 януари миналата година до 3 ноември 2022 г. са направени 2631 справки в регистъра.

Той има изграден портал, в който може да се проверява денонощно.

Потребители са нотариуси, банки, частни съдебни изпълнители, адвокати, казаха от агенцията. Издаваните по електронен път удостоверения за избран режим на имуществени отношения са необходими както при отпускане на кредит, така и при изповядване на сделки.

Само за последната година и 10 месеца са издадени 14  339 удостоверения, съобщиха също от Агенцията по вписванията.

Може ли обаче брачният договор да се прекрати. Естествено, казват юристите.

Единият начин е по взаимно съгласие на страните. В този случай те могат да изберат законов режим или да сключат нов договор. Ако не направят това, се прилага режима на общност, тоест имуществото, придобито по време на брака, се дели поравно.

Може да се направи и по искане на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството.

Брачният договор логично приключва да действа при прекратяване на брака. Актуални остават само клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.

“Предвид обстоятелството, че основанието, целта, предназначението и съдържанието на брачния договор са свързани с брака, след неговото прекратяване, автоматично се прекратява и брачният договор”, посочва ВКС в свое решение.

Брачният договор може да бъде развален по съдебен ред, като делата минават на три инстанции, последната е ВКС. Развалянето може да бъде и частично и да има действие за в бъдеще.

Любопитен детайл е, че всъщност в Семейния кодекс няма определение за брачен договор. Със или без определение обаче, все повече хора предпочитат по този начин да въведат ред в имуществените отношения./24 часа