Добрата новина е, че аз разчитам изключително много на това, че ще имаме добър пакет за семейния бюджет на семействата с деца, каза социалният министър

Предвид изходната база, от която тръгваме с висок бюджетен дефицит, най-вероятно ще се работи в посока около 3,5% бюджетен дефицит за следващата година. Това заяви министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова.

"Добрата новина е, че аз разчитам изключително много на това, че ще имаме добър пакет за семейния бюджет на семействата с деца. И разчитам, че ще имаме подкрепа и във втората година на майчинството. Разчитам и на допълнителни средства по отношение на най-уязвимите и на хората с увреждания", каца още тя.

Ефремова коментира, че изплащането на инфлационния чек от 50 евро е започнало на 1 октомври, като средствата вече би трябвало да са постъпили по банковите сметки или да са налични за получаване в пощенските станции.

Ефремова уточни, че помощта не е предназначена единствено за гориво.

"50 евро са наречени "инфлационен чек" неслучайно, защото не са само за гориво, а за покриване на всякакви нужди, свързани с повишените цени на стоки и услуги в страната", каза Ефремова, цитираана от "Евронюз България"

По думите ѝ изплащането е автоматизирано, а хората, които получават подкрепата по пощата, могат да я вземат в рамките на месеца.

"Най-вероятно по-голямата част от тях вече са получили съответните средства", посочи социалният министър.

Бюджетният дефицит на България възлиза на 3,075 млрд. евро на касова основа към края на август, което е 2,4 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), съобщиха преди дни от Министерството на финансите. Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) се влошава с около 900 млн. евро спрямо месец по-рано, когато дефицитът бе 2,2 млрд. евро или 1,8 на сто от прогнозния БВП. От финансовото министерство посочват, че това се дължи основно на концентриране на значителни по размер плащания за инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Очаква се разходите по ПВУ на касова основа да продължат да оказват натиск върху дефицита до получаването на петото плащане от Европейската комисия, а България изпрати искането за това плащане в размер на 1,82 млрд. евро, като оценката на Комисията трябва да бъде извършена в срок до два месеца, припомня БТА.

Фискалният резерв към 31 август 2026 г. е 7,780 млрд. евро. От тях 7,532 млрд. евро са депозити в Българската народна банка и други банки, а 248,7 млн. евро са вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Приходите, помощите и даренията по КФП за първите осем месеца на годината са 30,117 млрд. евро, или 60,7 на сто от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 11,9 на сто, или с 3,192 млрд. евро, спрямо същия период на 2025 г.

За увеличението допринасят данъчно-осигурителните приходи, които нарастват с 10 на сто, или с 2,212 млрд. евро, както и постъпленията от помощи и дарения, които се увеличават с 1,510 млрд. евро.

Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 24,260 млрд. евро, което представлява 63,1 на сто от разчетените за годината, и формират 80,6 на сто от общите постъпления по КФП за периода.

Неданъчните приходи намаляват с 530,4 млн. евро спрямо същия период на миналата година, основно заради по-ниските постъпления от дивиденти от държавни предприятия. През 2025 г. е внесен междинен дивидент за същата финансова година, което намалява постъпленията от дивиденти през 2026 г., обясняват от министерството.

Данъчните приходи, включително осигурителните вноски, възлизат на 24,260 млрд. евро. Това е 63,1 на сто от годишните разчети и 80,6 на сто от общите постъпления по КФП за периода.

Неданъчните приходи са 3,441 млрд. евро, или 59,5 на сто от планираните за годината. Те се формират основно от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, концесии, продажба на квоти за емисии на парникови газове и други.

Помощите и даренията, предимно постъпления по програмите и фондовете на ЕС, възлизат на 2,415 млрд. евро. През август са получени задържаните от Европейската комисия 109,2 млн. евро по третото искане за плащане по ПВУ, свързани с реформата за главния прокурор.

Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към август 2026 г. възлизат на 33,193 млрд. евро, което е 58,4 на сто от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП към август 2025 г. бяха в размер на 29,591 млрд. евро. От финансовото министерство посочват, че нарастване на разходите има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително разходите за пенсии, както и при разходите за персонал, капиталовите разходи и други. Причините за наблюдавания ръст на разходите основно са: увеличение на разходите за пенсии след тяхната индексация по швейцарското правило от 01.07.2025 г. и 01.07.2026 г., увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г., както и увеличението на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г., значителен ръст на капиталовите разходи, който се дължи на изпълнението на инвестициите и проектите по ПВУ и по Общинската инвестиционна програма, и други, пише в съобщението.

Нелихвените разходи по КФП са в размер на 31,775 млрд. евро, което представлява 58,6 на сто от разчетите за 2026 г. и ръст от 3,244 млрд. евро (11,4 на сто) спрямо отчетените към август 2025 г. Текущите нелихвени разходи са в размер на 27,679 млрд. евро. Капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 4,073 млрд. евро. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 22,7 млн. евро. Лихвените плащания са в размер на 661,3 млн. евро, 62,4 на сто от планираните за годината и ръст от 271,5 млн. евро спрямо същия период на 2025 г.

Дългът на подсектор "Централно управление" към края на август 2026 г. възлиза на 37,087 млрд. евро или 28,4 от БВП на страната, като бележи увеличение с 553,1 млн. евро спрямо края на юли 2026 г., което се дължи основно на постъпленията от емисия на ДЦК на местния пазар и усвояване на авансовото плащане по Споразумение за заем по линия на инструмента SAFE, става известно от месечния бюлетин на финансовото министерство.