България и Румъния са на първо място в ЕС по смъртност, причинена от сърдечно-съдови заболявания, според данни на Евростат, публикувани във вторник. Болестите на кръвоносната система остават водеща причина за смъртност в Европейския съюз, като са причина за почти един на всеки три смъртни случая, според изнесените данни.

В България всичките 6 региона превишават критичния праг от 60%, водени от Южен централен район (67,3%) и Югоизточен (66,4%), областите с най-високо ниво в целия Европейски съюз. Това означава, че почти 7 от 10 смъртни случая в тези части на страната ни са свързани със заболявания на кръвоносната система.

През 2023 г. заболяванията на кръвоносната система, включително исхемична болест на сърцето, хипертонични нарушения и мозъчно-съдови заболявания, сред които инсулт са причинили 1,6 милиона смъртни случая в ЕС, което представлява 32,5% от общия брой регистрирани смъртни случаи.

Данните разкриват изключително големи разлики между източната и западната част на континента. От 244-те анализирани региона на ниво NUTS 2, в 25 региона сърдечно-съдовите заболявания са причина за над половината от всички смъртни случаи.

България и Румъния водят с голяма разлика в тази негативна класация. 

В Румъния всичките 8 региона на развитие са регистрирали дялове от над 53,0%. Най-сериозната ситуация е в Югозападна Олтения, където заболяванията на кръвоносната система са причинили 63,8% от общия брой смъртни случаи.

Прагът от 50% е превишен и в двата региона на Литва (до 53,7%), в Латвия (52,2%), в шест от осемте региона на Унгария и в два региона на Словакия.

Контраст със Запада

На европейско ниво средната смъртност е 313 смъртни случая на 100 000 жители. От 244-те региона 108 са над тази средна стойност, докато 136 региона отчитат по-ниски нива.

В противоположния край, най-ниските дялове на смъртни случаи от сърдечно-съдови заболявания се наблюдават във Франция, Дания и Нидерландия.

Само пет европейски региона, всички във Франция, са паднали под прага от 20%, като най-нисък процент е отчетен в Мартиника (18,2%), следван от Прованс-Алпи-Лазурен бряг (19,0%) и столичния регион на Париж, Ил дьо Франс (19,4%). С едно изключение (Майот, 30,5%), нито един френски регион не е надвишил 22,4%.

Подобни много ниски нива бяха отчетени от всички региони на Дания (включително Столичния регион, Ховедстаден, с 20,5%), както и от три провинции в Нидерландия (Южна Холандия, Утрехт и Гронинген), където стойностите също останаха под 22,5%./"Труд"