На 7 януари (Ивановден) православната църква почита паметта на Св. Йоан Кръстител, който предния ден, 6 януари, е кръстил Иисус Христос в река Йордан. Именно поради тази причина този божи праведник и последен старозаветен пророк е наречен „Кръстител” и е така тачен с един от 12-те най-големи празници в християнския календар.
Последният пророк

Йоан Кръстител е наричан още и „Предтеча”, тъй като вървял преди Христос и подготвял хората за неговото появяване. Именно той посочва Христос като син Божий и Спасител, коленичи пред него и му целува ръка.

Той е почитан не само в християнството, но в исляма и в арабските християнски църкви е известен като пророк Яхия. Покровител е на Френска Канада, Пуерто Рико, Малтийския орден на Йерусалим, Флоренция, Генуа.

Паметта му се чества няколко пъти през годината – Рождение на 24 юни и Обезглавяване на 29 август, но най-тържествено се празнува на 7 януари.

Годината на раждането на Йоан Кръстител е спорна, но се знае, че е малко преди Иисус Христос – от половин година до 6 години. Син е на свещеник Закария от рода на Аарон и праведната Елизавета от рода Давидов.

Както разказва Евангелист Лука, архангел Гавраил се явява на баща му Закария в храма и възвестява зачеването на сина му, след като е водил дългогодишен благочестив живот до преклонна старост, но e лишен от утехата да има дете. Така най-накрая в семейството се ражда син, измолен с горещи молитви.

Младенецът Йоан избягва участта на хилядите убити младенци във Витлеем и околностите му, живял аскетичен отшелнически живот в пустинята и по бреговете на река Йордан, като носи груби одежди от камилска вълна и се храни с див мед и акриди. (Мк.1:6), а през 29 година от н.е. започва да проповядва.

Обезглавяването

Йоан Кръстител вероятно е убит през 30 година от новата ера по заповед на цар Ирод Антипа в тъмница на Махеронската крепост. Според библейски текстове е обезглавен.

Веднъж юдейският цар Ирод се опитва да съблазни Иродиада, жената на своя брат Филип. Йоан Кръстител става свидетел на случващото се и се обръща към него с изобличителните думи: „Ти не трябва да я имаш!“ Затворен е в тъмница.

На рождения си ден Ирод дава пиршество и дъщерята на Иродиада, Саломе, танцува за него. След като тя завършва танца си, той и? се заклева, че ще и? даде каквото поиска. Саломе пита майка си какво да пожелае, а тя и? отговаря „Главата на Йоана Кръстителя“. За да изпълни клетвата си, Ирод дава заповед да обезглавят Йоан и да донесат главата му на тепсия на танцьорката.

След като му отсичат главата, Иродиада нарежда да не я погребват заедно с тялото, тъй като се страхува от възкресението на страшния пророк. Затова заравят главата му на тайно и неизвестно място дълбоко в земята. Но нейната придворна Йоана, жената на Хуза, не може да понесе главата на един Божи човек да остане на това безвестно място, затова тайно я откопава и я погребва в Елеонската гора край Йерусалим.

Без да знае това, когато цар Ирод разбира, че Иисус извършва големи чудеса, се уплашва и казва: „Това е Йоан, когото аз обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите.”

Мощи

След време един богат човек, повярвал в Христа, оставя имане и служба и се замонашва под името Инокентий. Заселва се на Елеонската гора на същото място, където е погребана главата на Йоан Кръстител. Пожелава да си иззида килия и започва да копае. Намира съд, в който има глава, за която по тайнствен начин му е явено, че е на Предтечата.

По Божията промисъл тази чудотворна глава се предава от ръка на ръка до времето на благочестивата царица Теодора, майка на Михаил и жена на цар Теофил, и по времето на патриарх Игнатий е пренесена в Константинопол.

Според други източници, главата на Йоан Кръстител е погребана в църква, основана от царица Елена, майка на Константин Велики по време на поклонението и? по Светите земи и носеща неговото име.

Църквата "Св. Йоан Кръстител" в Дамаск просъществувала до 635 г., когато мюсюлманите завземат града и я превръщат в джамия, известна днес като Омаядската джамия или Голямата джамия в Дамаск, една от най-големите в света. Именно в нея и до днес се съхранява главата на Йоан Кръстител, открита при археологически разкопки.

През 2001 г. папа Йоан-Павел II посещава Дамаск и Омаядската джамия, като се покланя на светите мощи. С това става и първият папа, влязъл в джамия.

В специалния отдел на музея Топ капъ в Истанбул, бивш дворец на османските владетели, са изложени и няколко от най-свещените за мюсюлмани, християни и юдеи реликви.Сред тях са освен вещи на пророка Мохамед, още стъпка и жезълът на пророка Мойсей и обкована в злато и сребро ръка на почитания от мохамеданите свети Йоан Предтеча.

Тялото на светеца обаче най-вероятно се съхранява в Александрия, където почива според средновековни източници. Намереният скелет на мъж с липсваща глава и датиран към 1 в. потвърждават, доколкото е възможно, това твърдение.

На 28 юли 2010 г. в България при археологическите проучвания на средновековния манастир „Свети Йоан Кръстител“ на остров Свети Иван, близо до Созопол, в основите на най-старата му църква, построена в края на IV – началото на V в., при разчистването на основата на олтарната маса на дълбочина 0,6 м. под пода е открит реликварий (мощехранилница) с форма на малък саркофаг, дълъг 18 см и висок 14 см. Реликварият от алабастър съдържа части от ръка, лицева част и зъб.

Според някои български учени откритите мощи принадлежат на Свети Йоан Предтеча и са донесени в Созопол през 4 век от Константинопол. Сега мощите се съхраняват в созополската църква „Свети свети Кирил и Методий“.

През юни 2012 г. екип на професорите Том Хигам от Оксфордския университет и Ханес Шрьодер от университета в Копенхаген публикуват ДНК анализ, според който всички намерени частици са на един и същ човек, който е живял в Близкия изток в началото на 1 век след Хр.

Обреди и обичаи

Светецът се почита като покровител на кумството и побратимството. На Ивановден продължават обичаите и обредите, свързани с вярата в чудодейната здравеносна сила на водата. Къпят се булките и младоженците, които са се оженили през тази зима до Ивановден; къпят се всички именници; къпят се годените моми и ергени. На Ивановден на обед младоженците отиват на гости в дома на своите кумове и им носят кравай, млин, ракия и вино. Кумовете ги канят на тържествена трапеза. Младите гостуват и на девера.

На Ивановден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците. В Югозападна България къпят младоженките и малките момиченца до 1 г. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Народната представа за св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете.

В тракийските земи на Ивановден или по-късно - на Бабинден или зимния Атанасовден, се предприемат обредите за побратимяване на момците - "хващане на арътлици". Ако трима другари искат да станат побратими, в този ден те последователно се събират в дома на всеки от тях, като започват от дома на най-възрастния.

Майката посреща тримата и ги закичва с по една китка от бръшлян и чимшир. На всяка китка е вързана златна паричка с червен конец. Като ги закичва, майката ги благославя: "Оттук нататък чимшир побратими да станете! Да не се карате и лоши думи да не си изричате, да се обичате и уважавате като братя!" Ритуалът се повтаря в дома на всеки момък.

В Ямболско обредът на побратимяване е значително по-разгърнат. Там момците или женените мъже, които ще станат арътлици, стъпват символично с десния крак едновременно върху живи въглени, след което си раздават специални обредни хлябове и отпиват последователно от паница с червено вино. В Родопската област на Ивановден сгодените ергени отиват тържествено на гости заедно с родителите си и свои роднини в дома на своите годеници. След като бъдещата свекърва умие лицето на девойката и я закичи с китка и златна паричка, всички сядат край софрата и се угощават богато.

В края на 2013 г. близо 168 000 са мъжете, носещи името Иван, 13 000 - Калоян, 7 000 - Ивелин, 3 000 - Йоан. Сред жените, празнуващи на Ивановден, най-много са носещите името Иванка - 65 000, следват Ваня - 16 000, Йоана и Ивелина - по 14 000, Ива - 9 000 и Ивана - 7 000, съобщава НСИ.

Днес празнуват: Ваньо, Bаня, Еньо, Енчо, Жан, Жанa, Жанета, Ивайла, Ивайло, Иван, Ивана, Иванкa, Иванинa, Ивелин, Ивелина, Ивета, Иво, Йоан, Йоанa, Йовка, Йовко, Йонка, Йонко, Йончо, Йото, Калоян