Вдигане на минималната работна заплата и максималния осигурителен доход от 1 януари 2022 г. влиза в плановете на служебното правителство при подготовката на бюджет за догодина.

В момента максималният осигурителен доход е 3000 лв. По време на обсъждането на актуализацията на бюджета за тази година синдикатите и БСП предложиха той да се вдигне с между 300 и 600 лв. Тогава от Българската асоциация на софтуерните компания изпратиха писмо до социалния министър Гълъб Донев, че в този сектор са заети около 34 хил. висококвалифицирани специалисти. Компаниите, в които те се трудят и създават своя интелектуален продукт, допринасят към бюджета с над 4 % от БВП и заплащат едни от най-високите осигуровки и данъци в България, съобщава „24 часа“.

В неделя министърът на финансите Валери Белчев обаче обясни, че се обсъжда вдигане на максималния осигурителен доход.

“При обсъждането на актуализацията на бюджета през лятото работодателските организации казаха, че ще приемат увеличението на пенсиите, ако не се вдига максималният осигурителен доход. Сега изведнъж се оказва, че той ще се вдига. Това противоречи на споразумението ни”, обясни Щерьо Ножаров, икономически съветник на Българската стопанска камара.

Според него това е “данък образование” върху бизнеса и работниците, които инвестират в квалификации. “Дупката в осигурителната система е около 50%, отделно осигурителните вноски се поемат от бюджета, тоест вторият и третият стълб не могат да се задействат ефективно и заради това се наказва бизнесът”, обясни още той пред изданието. Припомни, че има и таван на пенсиите и хората не могат да получат реалните си пари.

В момента минималната заплата е 650 лв. Тя трябваше да остане замразена според средносрочната прогноза за 2022 г. От КНСБ поискаха тя да стане 764 лв. Преди седмица социалният министър Гълъб Донев даде знак, че служебното правителство ще предложи и нейното увеличение от 2022 г., но било малко вероятно тя да достигне 764 лв.

“Ние сме против увеличението на минималната заплата. Първо, то не е предвидено в средносрочната прогноза, второ - не е ясен мотивът за вдигането ѝ. В момента няма повишаване на инфлацията - прогнозата на БНБ е за 3,5%. Ако това е мотивът, какво ще правим при дефлация, която имахме преди 2 г., ще намалим ли минималната заплата?”, попита Ножаров от БСК.

Той даде за пример, че много държави в ЕС са се отказали от минималната заплата още през 80-те години. Според него 30% от държавите в ЕС нямат нормативно определена минимална заплата, а тя се договаря колективно. Такива са Дания, Австрия, Италия и т.н. Разходите на производителите се увеличиха страхотно със скъпия ток, ако се увеличи и минималната заплата много малки фирми ще фалират”, предупреди Ножаров. И даде за пример, че в една верига магазини разходите за ток и заплати са 60-70%. Конвенция на МОТ изисква увеличаването на заплатите да не нарушава конкуретоспособността на фирмите, припомни Ножаров. Даде за пример, че няма увеличение на производителността на труда, която средно е под 1%. Икономическият растеж според БНБ през следващата година е 4,5%. Със сигурност това не може да компенсира ръст на минималната заплата от 12%, категоричен бе той.

Припомняме, че по време на управлението на ГЕРБ, също  имаше предложение за вдигането на  минималния осигурителен праг, но тогава те бяха обвинявани, че ощетяват бизнеса, въпреки, че от партията на Борисов предлагаха увеличението да е с 300 лева, а служебното правителство на Радев с 600 лева. 

Сега служебното правителство не само, че ще направи тази важна крачка без да има тази легитимност, но и без обсъждане, тъй като това трябва да е решение Народното събрание, тъй като е дългосрочна мярка за българското население./24 часа