На 26 май през 1879 г. е открит Върховният касационен съд на България (от френската cassation, през руската касация, със значение на „анулиране“, „отмяна“). Той е една от най-важните институции в българската история, създадена веднага след Освобождението, за да гарантира върховенството на закона и уеднаквяването на съдебната практика.

Съдът е предвиден в Търновската конституция, приета на 16 април 1879 г. Първоначално се състои от един председател, петима съдии и един прокурор. За поста първи председател е назначен видният възрожденец, юрист и обществен деятел Димитър Греков.

Основната мисия на ВКС е да действа като последна съдебна инстанция, която не преразглежда фактите по делата, а следи за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища в страната.

В периода 1947 – 1990 г., след деветосептемврийския преврат, съдебната система е реорганизирана по съветски модел. Върховният касационен съд и Върховният административен съд са слети във Върховен съд на Народна република България.

С приемането на новата Конституция на Република България през 1991 г. се възстановява триинстанционната съдебна система и ВКС заема старото си място на върховен орган на съдебната власт.

Върховният касационен съд (ВКС) на България е висшата съдебна инстанция в България. Осъществява върховен съдебен надзор върху гражданските, наказателните, военните и търговските дела и налага точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Решенията на Върховния касационен съд са окончателни и не подлежат на обжалване. В него днес работят 85 съдии с над 15 години юридически стаж, разпределени в три колегии: гражданска, наказателна и търговска.