Представители на българската хранително-вкусова индустрия излязоха с остра позиция срещу проектобюджета на държавата. Според тях заложените мерки – повишаване на осигурителната тежест и въвеждане на задължителен софтуер за контрол на отчетността – ще доведат до сериозно поскъпване на храните и до риск за бъдещето на целия сектор.

Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите, и фермерът Мариан Римпев предупредиха, че бизнесът е „притиснат до стената“ след години на кризи – COVID, войната в Украйна, високите цени на суровините и напрежението около големите търговски вериги.

„Няма нито един земеделец или преработвател, който да каже, че този бюджет е правен умно. Вдигането на осигуровки и въвеждането на софтуера ни удрят директно. Този софтуер ще струва на една фирма 18 000 лева, отделно ще се наложи да се наеме още един служител да следи да няма грешки и технически проблеми. При грешки следват глоби“, заяви Михайлов.

По думите му разходът ще отиде в крайната цена на храните.

„Нека някой да ни каже как това помага срещу сивия сектор. В млекопроизводството и без това има сив сектор – тази мярка ще го увеличи“, допълни Римпев.

Представителите на бранша прогнозират, че при приемане на бюджета цените на храните може да се повишат с 5 до 7%.

„Няма диалог между властта и бизнеса“, категорични са те.

Секторът критикува липсата на комуникация при подготовката на бюджета.

„Никой не ни чу. Бюджетът беше изготвен, без да се попита бизнесът. Това не е било никога досега“, заявиха те.

По думите им истинската тежест ще носи светлият бизнес, докато сивият сектор остава почти непокътнат.

Ако не бъде постигнат диалог, браншът е готов на протест.

„Ще излезем на паветата. Ще има гражданско неподчинение, ако ни притиснат без да слушат аргументите ни“, категорични бяха представителите.

70 000 души са заети в животновъдството и земеделието. 3–4 хиляди преработвателни предприятия с 200 000 работници

Общият сектор храни и земеделие осигурява работа на над 300 000 души.

Бизнесът настоява мерките да бъдат преосмислени и да се търси стимул за производителите, а не само повишаване на тежестите.