Мониторинг на качеството на въздуха се извършва в над 30 населени места. Националната система се състои от 48 стационарни пункта, като от тях 30 са автоматични, 4 за горски мониторинг, 5 оптични системи и 9 пункта с ръчно взимане на проби. Извършва се измерване на фини прахови частици. Броят на пунктовете отговаря на изискванията на европейско и българско законодателство.

Предстои от общо 48-те стационарни пункта, да има подмяна на 30 от пунктовете за наблюдение, а 18 да са изцяло нови. Системата ще бъде модернизирана, обновена и наградена.

Пунктовете се определят при отчитане на регистрираните нива на замърсители за 5-годишен период. Това обясни Росалина Инджиева, изпълняващ длъжността директор на Изпълнителна агенция по околна среда на брифинг в Министерството.

На всеки час се докладват и данни на Европейската агенция по околна среда, като се докладват използвана апаратура, информация по проверка и калибрирани, качеството на атмосферния въздух и др. Инджиева увери, че няма възможност данните за качеството на атмосферния въздух да бъдат манипулирани.

Инджиева добави, че на 2 седмици всички апарати в автоматичните измервателни станции се проверяват от отговорниците на станциите, а на 3 месеца се проверяват и калибрират от лаборатория.

Припомняме, миналата седмица адвокат Димитър Площаков, както и екологични организации алармираха, че всъщност станциите за измерване на МОСВ не са разположени на местата, на които трябва да се мери и не изпращат коректни данни, включително и за европейския мониторинг.

Ренета Колева, зам.-министър на околната среда и водите, уточни, че ще бъдат преразгледани компрометираните места, за които се твърди, че са преместени станциите за измерване качеството на атмосферния въздух с писма към общините, като ще бъде сформирана работна група с представяне на възможните терени и дали отговарят на буквите на закона.

Ренета Колева опроверга и твърденията на неправителствените организации, че данните за качеството на атмосферния въздух са манипулирани и че са скрити между клони, за да не се виждат. Тя обясни, че е невъзможно данните за качество на атмосферния въздух да бъдат манипулирани, тъй като данните, получени от апаратурата, не могат да бъдат манипулирани по следните причини - данните се съхраняват в криптиран вид и се прехвърлят чрез защитена преносна среда с криптиран протокол на национално ниво. През 2022 г. в станциите, в които е констатирано отстояние, което не съответства на разписаната наредба от страна на работна група е предложено да останат, защото от тях е отчитано превишение на допустимите норми на фините прахови частици. След като има замърсяване, което е отчетено и се предприеме мерки за тяхното преместване, може да бъде изтълкувано с цел подмяна на реалното състояние и качество на атмосферния въздух.

На пресконференцията заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева отчете непрекъснатите положителни тенденции, като от 2021 година досега в Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух не се отчита превишение на средногодишните норми на фините прахови частици на национално ниво. През 2023 г. положителната тенденция се запазва, като само в 1 пункт за мониторинг на качеството на атмосферния въздух не е постигнато пълно съответствие.

Колева посочи, че резултатите са цялостно подобряване ситуацията на атмосферния въздух в цялата страна.

Тя припомни и мерките, които са предприети за ограничаване на фините прахови частици - сред мерките са промяна на нагласите на гражданите по отношение начина на отопление, преустановяване практиката за продажба на дърва за огрев спрямо теглото им, извеждане на печки и котли на твърдо гориво, които не отговарят на изискванията, подобряване регистрацията на МПС-та, подобряване на контрола на МПС-тата по пътищата и подобряване на годишните технически прегледи.

Ренета Колева се позова и на данните от последното преброяване на населението през 2021 г., които сочат, че към 7 септември 2021 г. използваната енергия за отопление е както следва: почти половината от обитаваните жилища или 47% от домакинствата се отопляват с електричество, 13.3% с топлинна енергия, 4.8% с въглища, 4.1% с пелети и 2.5% от домакинствата с природен газ.

През 2011 г. 53.9% от населението се е отоплявало на дърва и въглища.

Тя обясни, че МОСВ провежда държавната политика по опазване чистотата на атмосферния въздух. В случаите, когато в даден район има превишение на нормите на фините прахови частици, кметовете на общините разработват и изпълняват програми за нивата на замърсители и съответните норми. Всички общини, в които има превишение на нормите по отношение на фини прахови частици, имат разработени програми и мерки, които изпълняват, увери Колева.

"Когато степента на замърсяване и фини прахови частици увеличава риск за човешкото здраве и околната среда и при недостигане на определените норми, общинските съвети могат да предприемат допълнителни мерки като създаване на зони, ограничаване на употребата на определени видове горива, да се ограничава управлението на МПС на територията на съответната община", заяви Колева. Когато това не е направено от съответната община, тогава се налагат санкции на общините, добави тя.

Колева отбеляза още, че качеството на въздуха се следи чрез контрол и информация за състоянието на околната среда. Общинските органи могат да съгласуват с министъра на околната среда и водите да изградят и система за наблюдение и контрол в съответните райони на тяхна територия.

Ренета Колева добави, че общините, за да се справят с предизвикателствата пред тях занапред ресурсът, който е насочен като мерки за справяне с качеството на атмосферния въздух е над милиард и половина лева. Средствата са насочени в адресиране на замърсяване от битово отопление, замърсяване от транспорта, създаване на информационна система за докладване качествата на атмосферния въздух, създаване на национална мрежа от експерти за качеството на атмосферния въздух.

МОСВ ще поиска Столична община да предостави поне 3 терена за транспортно ориентирана станция за качеството на атмосферния въздух в София. От 2021, 2022 и 2023 г. няма превишение на средноденонощните и годишни норми на фините прахови частици на местата, на които се намират станциите в София - Павлово и Младост, увери Колева.