До голяма степен целта на посещението в Македония бе да се демонстрира, че никой няма задни мисли по отношение на съседите си. Ние сме казали ясно на македонската страна кои са нашите червени линии, от които няма да отстъпим. Предложили сме и допълнителни текстове в договора за добросъседство, визиращи македонските бележки, които до голяма степен са свързани с това да не се създават условия хората, подписали договора, после да бъдат атакувани политически.
Това заявява в интервю за в. „24 часа” външният министър Даниел Митов след посещението си в Македония. Този документ, естествено, няма да реши всичките ни проблеми, но ще постави отношенията ни на по-градивна основа. Нашата цел е колкото се може по-бързо Република Македония да стане част от евроатлантическата общност, добавя Митов.
По темата с бежанската криза, външният министър подчертава, че регионът на Балканите се превръща във все по-използван имиграционен маршрут. „Но трябва да правим разлика между бежанци и икономически мигранти, а отношението към едните и другите трябва да е различно. Това ни липсва като елемент от европейската стратегия и очевидно трябва да стигнем до премодификация на настоящата стратегия. От повече от половин година на европейските съвети говорим за борба с имиграционния натиск, но очевидно той не намалява. Явно трябва да има по-сериозен разговор и да се добавят нови елементи. Работата с трети държави, особено по реадмисията и репатрирането, трябва да се засили. Борбата с трафикантите на хора е основен елемент също. Но всичко това е борба с ефектите, а не с корените на проблема.
Трябва да си дадем сметка, че това е свързано с проблемните държави в Близкия изток и Северна Африка и особено с т.нар. “Ислямска държава” (ИД). Опасявам се, че това, което се прави до момента, не създава условия за отслабване на силата на ИД. Напротив, ИД продължава да се разширява и да печели легитимност на териториите, където се е настанила като организация.
Създава архитектура на квазидържавност, несъвместима с ценностите на цивилизования свят. Крайно време е това да започне да ни тревожи. Затова трябва да променим подхода и да добавим нови елементи към стратегията си за борба с ИД. Тези разговори трябва да започнат възможно най-скоро”, допълва Митов.