Има много какво да се направи в сферата на сценичните изкуства. Това заяви служебният министър на културата Найден Тодоров в предаването "Денят започва" по БНТ.

Онова, което се измерва и се финансира в сценичните изкуства, е количество, а не качество. От тук трябваше да се тръгне още преди няколко години, когато се видя, че този модел е неработещ. В началото имаше смисъл от него, защото театрите бяха в летаргия, не работеха. Но този модел на финансиране ги събуди. Те започнаха да работят. И той трябваше да бъде променен преди системата да се изроди. Това не се случи поради множество причини - една, от които е непрекъснатата смяна на правителства, обясни министър Тодоров.

„Трябва да се измерва не количество, оборот на пари, колко пари печелим. Трябва да се измерва каква продукция създаваме, за кого я създаваме, какво е нейното отражение върху обществото. Естествено, приходът е един от тях. Броят посетители. Броят посетители в града, в който сте ситуирани. Защото това, което се случва в момента е, че театри, които се намират в малки градове, им се налагат да пътуват из цялата страна, понеже в този град няма достатъчно публика, за да направят онези приходи, които им се изискват по закон. Съответно, трябва да се сложи формула, по която посетителите в театъра да са процентно обвързани с населението в съответното място. Защото няма как да искаме от Софийска филхармония да има 1200 човека публика на концерт и да искаме от Симфониета Видин да има 1200 човека публика на концерт. Това е убийство, например, за Видинския оркестър. Единият от измерителите е какво е съотношението на хората, които се интересуват от култура и влизат в залата спрямо населението в града или в това населено място. Друг от измерителите е работата с млади хора. Трети от измерителите е постановки на нови произведения. Работа със съвременни творци.“, каза Тодоров.

И добави: "Държавните културни институции в сферата на сценичните изкуства постепенно се превърнаха в пазарен конкурент на независимите и частните структури. Това е някакъв абсурд. Тяхната роля в обществото е коренно различна".

Чакаме прокуратурата да каже какво се случи с финансовата криза в театрите и като цяло в културата. Кризата този път е недофинансирането на културата. Културата отдавна е в ъгъла и отдавна никой не ѝ обръща внимание. Пари има, но те наистина не стигат. Те се разпределят по абсурден начин. Трябва да се измерва не колко пари печелим, а каква продукция създаваме, за кого я създаваме, какво е нейното отражение върху обществото, посочи още Найден Тодоров.